Запознайте се със сестрите Картрайт - Хармъни, Дестини и Сторм -
тризначки и неспирни съблазнителки. Хармъни, осигуряваща артикули за
антикварния магазин на сестрите си, може да разчита предметите и да научава
неща за предишните им собственици. Сега келтски пръстен я отвежда до замък
на крайбрежието на Масачузетс. Наследството на Кинг Пакстън е прокълнато и
той се надява, че тази дългокрака блондинка може да му помогне да се помири с
разгневения дух, разбунтувалият се, недоволен екип... и собственото му сърце.
- Съжалявам, Дракула. Това е мое.
Маскираният вампир, организатор на гаражната разпродажба вдигна поглед,
препъна се и се стовари в кутия с топки Куш, повличайки закачалка за дрехи – и
окачената на нея рокля, зовяща името на Хармъни Картрайт – със себе си. Тя си
помисли, че в края на краищата той щеше да получи роклята, но тя се изплъзна от
пръстите му и се понесе на призрачен ветрец към ръката й.
Хармъни му помогна да се изправи.
- Нямахме намерение да те стряскаме.
Тризначките привличаха внимание, но в еднакви минирокли, черни корсети с
връзки отпред, раирани чорапи и черни обувки с високи токове, те имаха навика да
спират движението по улиците, дори без островърхите си шапки. Вампирът не правеше
изключение. С лице червено като устните му, той изправи гръб, изгледа ги сякаш бяха
откачалки и продължи нататък.
- Това е маскарадна гаражна разпродажба за благотворителност – извика след
него Хармъни. Обърна се към сестрите си. – Не е като да съм му направила заклинание
за непохватност.
- Вероятно е решил, че халюцинира – каза Сторм. – Би трябвало да сме свикнали.
- Навсякъде, освен в Салем, а мислехме него за странен. – Хармъни прегърна
ясновидската си награда. – Но взех роклята! Искаше мен. Наистина.
Сторм се препъна.
- Надявам се да имаш предвид, че ти си поискала нея.
- Не. Било е писано да е моя. Все още не знам защо.
- Хайде отново – каза Сторм, обръщайки се да прегърне един дъб по друидски
маниер и поглеждайки към клоните му. – Помощ!
Да, Сторм правеше сцена, но в мускетарската им младост, когато се чувстваха
като куриози под тънко стъкло, решиха да дадат на любопитните нещо, за което да
говорят – Сторм, както се оказа, се наслаждаваше на това да е необичайна.
Дестини потупа дъба, извини се и хвана ръката на Сторм.
- Излагаш се, хлапе. Знаех, че преследва ясновидска примамка, когато подмина
рядка чанта на Диор. Хармъни, виждам бурни морета пред теб. Не ни повличай със
себе си този път, става ли?
Хармъни отметна косата си в жест към проницателната си сестра.
- Мога да плувам.
Сторм се изкашля.
- В блато от вечна смрад можеш да плуваш.
- Добре, съгласна съм, ясновидските ми инстинкти не са ни забърквали в
неприятности.
- И катастрофи – додаде Сторм. – Помниш ли когато дадохме на вдовеца онова
писмо тип "Бъди добър" от мъртвата му жена? Тотално му съсипа медения месец. И
съм убедена, че беше твоя идея да гоним онази побъркана патица през Галоус Хил.
Дестини сръчка с лакът Сторм, но Хармъни изпухтя.
- Старо писмо зовеше името ми, доставих го. И вашите ясновидски дарби са ни
вкарвали в беди, и на двете.
- Знам. Обичам да отговарям на незададени въпроси. – Сторм се ухили и побутна
русата си перука. – Бях забравила как обличането в еднакви дрехи и бъзикането с
хорските умове ме възбужда. Почти толкова забавно е, колкото да си гот с коса на
шипове. Не, че мисля да свиквам с това.
- Не се тревожи – каза Дестини. – Сега виждам много бутнарски път пред нас.
- Повече от обикновено? – попита Сторм. – Какви са тези промени в бъдещето ни?
- Пресвети бучиниш! – Дестини се пресегна за чантата на Хармъни. – Обзалагам
се, че е заради роклята.
Хармъни грабна чантата и забърза покрай магазина им за антикварни дрехи и
предмети към къщата отзад, избягвайки междувременно грабливите ръце на сестра си.
Сторм ги последва, клатейки глава.
- Вие двете се държите като на шестнадесет вместо на двадесет и шест и за първи
път не аз привличам вниманието.
Дестини спря и видя наблюдаващите ги туристи.
Хармъни вирна брадичка, но сниши глас.
- Ще задържа роклята. Промяната е хубаво нещо. Ако татко не беше спрял да ни
плаща таксата за колежа и не беше изчезнал, нямаше да ни изритат от училище или да