Выбрать главу

така че ние да се превърнем в две половини на едно цяло като всеки от нас носи по една

половина. Романтично, а?

- Мога да припадна от романтика… това беше предложение, нали?

- Голяма си устатка, но те обичам така или иначе.

- Стига бе! – Тя се отдръпна от обятията му. – Не знаеш какво приказваш. Обичаш

ме?

- Не го ли казах по време на ритуала, когато ти дадох пръстена?

- Ъ, не, господин МакНепросветен.

Кинг поклати глава.

- Устатке, обичам те – прошепна той срещу устните й и думите му я докоснаха на

невероятни места, особено в сърцето.

Той я дръпна долу на влажната, ухаеща на лавандула и мащерка трева.

Хармъни докосна лицето му, неговото мило, мило лице, прокара пръсти по

невероятните му трапчинки, вгледа се в дълбоките му очи с цвят на уиски, емоциите му

бяха видими, включително… любов. Мъжът, когото тя обичаше… също я обичаше.

Благословени звезди, как бе извадила такъв късмет? Ясновидската й задача бе

превърнала шепа нежелани обрати и един влудяващ замък в дом и семейство.

- Обичам те, Кинг. – Тя пое бузата му в ръка. – Обичам те, но не мислех, че някога

ще ти го кажа.

- Хармъни Картрайт, ще се омъжиш ли за мен? В болест и здраве, внуци и ремонт

на замъци – без да споменаваме великите моменти в леглото с множествените оргазми

– докато и двамата сме живи? Как е това като за предложение? Спонтанно и

романтично, а?

Тя се засмя.

- Ще се омъжа за теб в болест и здраве, похот, страст, мир и любов – въпреки

недъгавите ти опити за спонтанни романтични изявления – докато и двамата сме

живи… и след това.

Въпреки преувеличеното му потреперване и хитрата половинчата усмивка, която

го съпровождаше, Хармъни можеше да види, че емоциите му са близо до повърхността.

Той прочисти гърлото си.

- Обичам смеха ти, вещице. И обичам това, че си умна, секси, наперена висша

жрица. Още първия ден забелязах, че имаш страхотен балкон, хубав задник и

безкрайни крака… но не знаех за татуировките. – Кинг започна да покрива с целувки

деколтето й, към скритата там трикветра, но спря, вдигна поглед и се ухили, лековата,

невъздържана усмивка, която преизпълни сърцето й с любов. – Как може някой мъж да

не обича жена с татуировки? – каза той.

- Всичките тези сладки приказки ми завъртат главата, МакПравоВЦелта. Добре,

че си спец в леглото.

- Как се женят вещиците? – попита той, надигайки глава. – Трябва ли да отлетим

до висшия жрец с метла?