тръгнем да търсим Нана*. Но той го направи и ние го направихме, и, макар че Нана я
нямаше, а Вики дори не знаеше, че има полусестри, тя ни прие.
- И накрая се оказа с мъжа на мечтите си – додаде Сторм. – Харесва ми идеята, че
сме помогнали.
Хармъни продължи със закъснение.
- Това подлежи на обсъждане, но преди осем месеца Вики стана собственичка на
"Безсмъртната класика", а ние бяхме бездомни. Сега имаме дом, без да споменаваме
съсобственичеството на магазина. Повтарям: Промяната е хубаво нещо.
- Понякога – рече Дестини, предавайки се. – Харесва ми да управлявам
"Класиката".
- Имаш предвид, че обичаш да ни командориш – каза Сторм, – но всичко е наред.
Намирам за забавно да не игнорирам.
Хармъни изкачи стълбите до кухненската врата. Тя не работеше в магазина.
Ясновидската й дарба – разчитането на стари предмети и починалите им собственици
чрез близост и докосване – го правеше невъзможно. Противоречивите вибрации от
толкова много предмети на едно място й причиняваше световъртеж и караше стомаха й
да се преобръща. Да имаш ясновидска дарба често беше като проклятие, но усещането
на предмети с негативни вибрации я правеше идеален купувач. Клиентите оценяваха
заредените с положителна енергия антики, без значение дали го осъзнаваха или не.
- Бързо – каза тя. – Искам да пробвам роклята, преди да отворите магазина.
В стаята си, Хармъни задържа роклята пред себе си срещу огледалото.
Сторм се прокашля.
- Никой няма да купи тази грозотия.
- Няма да я продавам. Казах ти, че тя ме иска… и ме зарежда с енергия.
- Усещам енергийна сила – призна Сторм. – Призлява ми само от признанието за
това. – Тя се просна на леглото. – Нещата винаги те зоват, но пък ти доста тичаш в
обратната посока. Какво й е на роклята?
- Има нужда от помощта ми? – Хармъни нахлузи роклята през главата си, измъкна
косата си от деколтето и стария златист лен се плъзна по ханша й, сякаш правеше
* Nana – жаргонно название за "баба", обикновено използвано от малките деца
любов с тялото й. Но когато погледна в огледалото, тя видя пътя й да изчезва зад нея.
О. Без път за връщане назад… и все пак кожата й настръхна от атакуващите я вълни на
очакване. Приглади гънките на плата, превърнала тревогата в очакване, добър знак, тъй
като докосването бе изострило ясновидските й сетива.
- Внимавай със знаците – казаха сестрите й, използвайки личното си средство за
комуникация – добре настроена телепатия между тризначки.
- Името на собственичката е било Лизет – рече Хармъни. – Ушила е всеки бод. –
От дантелената бродерия под гърдите й талията първо се стесняваше, а след това леко
се разкрояваше. От бродерия на нивото на коленете надолу се спускаха плисета. Тя
приглади ръкавите и се обърна към колекцията от огледала на стената. Старинните
огледала понякога отразяваха образи от предмети със силна връзка със собствениците
си.
Четири стени с антични огледала и нищо. Нула. Но гледайки отново към
огледалото в цял ръст, Хармъни видя, отразено в потъмнялото осмоъгълно огледало,
чифт обезумели ръце да развалят подгъва. Тя повдигна подгъва с емпатийна паника.
- Това го видях – каза Сторм, а Дестини кимна.
Хармъни дръпна нежните нишки.
- Не! Не помагайте. Благодаря, но трябва да го направя сама. – Дробовете на
Хармъни се свиха, сякаш морето искаше да я погълне цяла. Тя се прокашля, прочисти
гърлото си и златен пръстен падна в ръката й.
Тя се изправи, дишайки по-леко, и задържа пръстена в шепа.
- Гол мъж в поза "ела си го вземи" – каза Сторм, описвайки бижуто. – Мой тип
бижу.
- Гол мъж с празни обятия – промърмори Дестини, отнасяйки пръстена до
прозореца. – Знаете ли… мисля, че това е част от келтски пръстен-пъзел. Ако и другата
половина беше тук, двете половини, една с мъж и една с жена, и двамата прегръщайки
въздуха, щяха да си паснат заедно и да образуват пръстен с прегърната двойка. Това е
ценна находка. Вижте изработката.
- Гравиран е – рече Хармъни – с думите "Вечна Любов". – Тя грабна пръстена,
седна на леглото, затвори очи и докосна чело с юмрук. – Лизет е била уплашена – каза
тя, когато матракът от двете й страни хлътна – сестрите й й предоставяха физическа и
свръхсетивна подкрепа.
Когато Хармъни плъзна келтската халка на безименния си пръст, лека зелена
мъгла се появи зад клепачите й, извиваща се и свистяща мъгла, карайки сърцето й да се