разтупти, а главата да я заболи, докато не се превърна в жена, затворена в мрачна
сфера. Проблясък на светкавица разкри замък зад нея, а после и черна пропаст, в която
Хармъни падна.
Сестрите й я извикаха, но тя изглежда не можеше да ги открие.
Когато Хармъни отвори очи, Дестини седеше на пода, държейки я в обятията си.
- Добре ли си?
- Какво стана? – Хармъни прие подадената й ръка, за да стане и чаша вода.
- Отнесе се в забвение и ни изкара ангелите – каза Дестини.
- Какво? Без Чаровен принц да ме събуди с целувка? Гадост.
- Мазен принц имаш предвид. – Сторм й подаде рисунка, изобразяваща замъка от
видението й, намиращ се на остров в далечината.
Хармъни докосна болящата я глава.
- Никога не съм я харесвала тази картина.
- Вони на лоши вибрации. – Сторм седна и я задържа така, че да я виждат. – Не
само че е замъкът от видението ти, но Лили, нашата вещерска предшественичка, я е
нарисувала.
- Страхотно – рече Хармъни, ставайки от леглото. – Точно помитащото,
многократно ясновидско напътствие, което винаги съм искала. Ама не!
- Та – каза Сторм – ще поемеш ли натам?
- Към замъка? Аз? Няма да отида там.
- Припадна само от видението за него – рече Дес. – Трябва да си побъркана, за да
отидеш.
Хармъни се намръщи.
- Какво стана със следенето на знаците?
- Съгласявам се с теб – обясни Дес. – Няма нужда да си търсиш белята.
- Няма нужда да поемам ясновидското поръчение, което съдбата току-що ми
възложи?
- Ти си тази, която отказа. Аз подкрепям решението ти.
Хармъни се обърна към нея.
- Ти мислиш, че трябва да отида. Мислиш, че има логика в това да ми
противоречиш. Мислиш, че нося мир навсякъде, където отида. – Гласът й се повиши
несъзнателно. – Мислиш, че това е пуста съдба, по дяволите!
Дестини повдигна вежда.
- Така ли мисля?
- Майната му на замъка – рече Сторм. – В действителност е по-страшен,
отколкото на рисунката или във видението ти. Аз съм ясновидката, която вижда и чува
настоящето, не го забравяйте, и не харесвам потенциала и за двете в това място.
- Какво чуваш? – попита Хармъни.
- Вопъл сякаш смъртта тропа на вратата.
Хармъни спря да крачи.
- Ще взема пистолет.
- Няма! – отсече Дестини. – Ще си вземеш мобилния телефон.
- Няма да ми трябва телефон. Вие ще дойдете, ако имам нужда от вас.
- Полицията няма да може.
- О. – Хармъни отново седна до тях. – Мислиш, че замъкът е опасен?
Дестини въздъхна.
- Ръцете на Лизет трепереха.
Хармъни огледа лицата им.
- Някоя от вас усеща ли нещо друго?
- Доминиращ мъж. – Дестини сви рамене. – Сурови черти и стегнато тяло.
Сторм въздъхна.
- Получавам аудио-визуален сигнал за плачещо бебе на лодка. – Тя сви рамене. –
Знам; винаги чувам плачещи бебета. Кой да предположи, че аз ще съм чувствителната?
Хармъни, ще играеш на сигурно и ще останеш тук, нали?
- Кога изобщо съм играла на сигурно? И каква полза от мен, ако не използвам
ясновидската си дарба? Ясновидство! Сякаш това ще помогне на човечеството. Не,
преди много време обещахме да вършим добро с дарбите си, така че това и ще направя.
- Което е? – Сестрите й попитаха заедно.
- Отивам в замъка.
- Лош избор – казаха те.
- Да игнорирам ясновидската си дарба е най-лошият от лошите избори, който мога
да направя. Приемането на ясновидска задача, без значение колко зловеща, е най-
малкото зло. Отивам. Дестини* вече предрече бурни морета, така че това е съдба.
- Ще ти направя муска. – Дестини стана, ни най-малко изненадана.
* Имената им се превеждат като "съдба" (Destiny), "буря" (Storm) и "хармония" (Harmony)
Сторм се намръщи.
- Знаеш, че Замъкът Пакстън е обитаван от духа на вещица, нали?
- Съдбоносен опонент. Боже, какво направих, да не спечелих зловещ залог?
- Едва ли – рече Дестини. – Може би загубилият получава замъка.
- Ще взема муската и ще вдигна залога с пръстена с аметист на Нана… да ме пази
от психо атаки и да увеличи силата ми. За теб, Сторм, ще прегърна всеки дъб от тук до
пристанището.
- По два пъти – каза Сторм – и се предпази с кръг от бяла светлина.
- Направи я сфера – заръча Дестини – и си вземи вълшебната пръчка.
Кинг Пакстън вдигна поглед от компютърния екран, учуден от внезапната
забележима и зловеща тишина, първата от престоя му в тази забравена от Бога адска
дупка. Никакви звуци от строежа. Никакъв вой на вятъра. Никакви препиращи се