работници.
Само богинята в голямата зала.
Кинг се скара строго на влюбено зяпналата група работници, но те стояха като
вкоренени, всички погледи вперени в живата Барби. И никак не беше чудно, имайки
предвид впечатляващия ефект на този магнит за мъже.
Мътните го взели, имаше нужда от пробуждане на либидото, колкото и да му
ровят в зъбните каналчета, въпреки това оценяваше рядкото чувство за спокойствие,
преминаващо през него, макар да бе силно изненадан от неговия първоизточник.
Според личния му опит спокойствието и сексуалното привличане не вървяха ръка за
ръка. И нямаше смисъл да изследва аномалията или последиците от нея, понеже не
можеше да направи нищо с което и да е от двете. Като наследник на това зловещо
кралство, трябваше да ремонтира замъка и да се отърве от него без да му пречат.
Кинг се отправи към магнита за мъже, навлезе в пространството й и се извиси над
нея – действие, което бе смирявало силни мъже, – но богинята отказваше да отстъпи
или да прекъсне зрителния контакт, докато ароматът на тучна лятна градина не го
заобиколи.
- Доста напрегнат, свалете-им-главите фасон си имаш – каза натрапницата. –
Подвижен мост, ров и всичко останало. Ще ме хвърлиш ли за изтезания в тъмницата?
Проклятие. Трябваше да уважава жена, която се присмива над заплахите.
- Това е строителна площадка. Пречиш на хората ми да си вършат работата. –
Кинг направи жест към точещото лиги множество.
Тя се обърна и им намигна.
- Връщайте се на работа. – И проклет да е, ако хората му не се върнаха на
работа… безропотно… за пръв път, откакто започна този поглъщащ пари проект.
Да, той наследи проклетото състояние, което бе натрупал старият пират построил
това място, но то се топеше с всяка изминала секунда. И нямаше нужда някой да го
прекъсва… е, да спира работата.
- Това е затворена строителна площадка, в смисъла на "опасно за цялото
население". Как мина през охраната?
Богинята вирна брадичка.
- Никога не подценявай силата на деколтето.
Привличането на Кинг надмина раздразнението му, когато кръвта му се насочи на
юг. Пренебрегвайки раздвижването на кръвта си, той се обърна към групата.
- Надзирателят ми ще ти покаже пътя навън.
Надзирателят нито мръдна, нито премигна.
- Казах – повтори Кинг, измервайки с поглед здравенякът, който беше дясната му
ръка, – че Кърт ще ти покаже вратата.
- Знам къде е вратата, Айнщайн. Току-що я използвах да вляза.
Кърт подаде ръка, но с убийствена усмивка магнитът за мъже отказа и накара
едрият като тухлена стена мъж да се изчерви, русата й коса се раздвижи като морските
вълни от соления бриз, видът и ароматът се врязаха като шрапнел във въздуха около
тях.
Кинг изруга тихомълком. Бе се обградил с изпълнителни мъже и знаеше как да се
държи с тях. Но проклет да бе, ако знаеше какво да прави с дългокраката блондинка с
червени обувки на висок ток, къси панталонки и плътно прилепнала тениска с V-
образно деколте и надпис "Гордея се, че съм Страхотна", превзела замъка му,
подкопаваща авторитета му, отслабваща здравия му разум и отказваща да отстъпи.
Обикновено уважаваше употребата на сексапил – в контролирана среда – и при
други обстоятелства може би щеше да изиска по-нататъшни… проверки. Но времето не
беше удобно.
Не искаше нищо друго да пречи на ремонта на тази носеща лош късмет, гълтаща
пари дупка и да я продаде, преди да е донесла още нещастие. Надяваше се да се отърве
от нея толкова бързо както всяка друга първокласна собственост, която бе купувал и
реставрирал.
Логиката, здравият разум и добрият бизнес нюх му казваха да се измъкне и то
бързо, но тайната непокорна част от него – частта, която се мъчеше да държи под
контрол – искаше да приеме завещания замък и да открие покоя, вложен в структурата
и местоположението му.
Покой, за който бе готов да даде и последната си стотинка. По дяволите,
започваше да го вижда в тази жена като мираж, но никога нямаше да открие покой в
секси забавление и объркване на графика, без значение дали причината е руса богиня
или не. Освен това мъчителното минало на замъка бе проникнало във всяка
повърхност. Всеки, който влезеше, започваше да спори – единствената причина да не
уволни дърлещата се група. Разногласията през поколенията се отразяваха на всеки