Междувременно воят разсичаше главоболието му като сабя, почти, но не съвсем
притъпявайки подновените разправии на групата.
- Син на морска вещица!
Надзорникът му дойде при него.
- Има нещо в тази жена.
- Да – тросна се Кинг. – Надарена е. Страхотен балкон, хубав задник. Накъде
биеш?
Кърт потърка нос, за да скрие усмивката си, а Кинг се наруга, че се е издал.
- Сякаш въздухът се промени, когато тя влезе – рече Кърт. – Почувствах
мястото… общително. Дори вятърът замлъкна… сякаш я искаше тук. А групата? Видя
ли ги, че работят заедно за няколко минути? И двата пъти?
- Невъзможно – намръщи се Кинг.
- Залагам дневния си надник.
В добавка към предизвикателството на Кърт, вятърът зави по-силно отколкото
Кинг можеше да си спомни, дори и когато като дете го плашеше до смърт, докато не
осъзна, че замъкът или вятърът, или и двете не биха го наранили, както то/те/тя не
направиха… докато не стана мъж.
Сега воят стана толкова остър, та прах се посипа от прогнилия с годините таван,
карайки групата да се разтича в търсене на укритие. Що за вятър би могъл да разклати
тавана в сграда с един метър дебели гранитни стени?
Кинг впери поглед във вратата, изруга и тръгна след секси натрапницата,
мечтаейки да не се радва толкова на оправданието да я върне обратно, колкото и
абсурдно глупаво да бе то.
От сенките на замъка Кинг се възхищаваше на полюшването на стегнатия й
задник, докато богинята вървеше към циментените стъпала, отвеждащи към дока, а
слънчевите лъчи се процеждаха през русата й коса като ореол. Как да я върне обратно,
след като направи такава сцена с изхвърлянето й? Тя се обърна, чувайки стъпките му, и
заотстъпва толкова бързо, колкото той напредваше към нея.
Когато той забърза, прелъстителката в червено побягна, спря за кратко слизайки
по стълбите и той се метна към нея. Опасявайки се, че тя ще падне, той я издърпа от
ръба на стълбите и загуби равновесие.
Той падна назад, а тя се приземи отгоре му… с всичките им части в синхрон, а
неговите се надигнаха по този повод.
- Смразяващи вещерски топки – рече тя, надигайки се на ръце и поглеждайки
надолу към него. – Убийството ми не е отговорът, нито пък да ме обарваш… - Тя се
повдигна и се измъкна от него. – Това също не е отговорът!
Той се изправи толкова бързо, колкото и тя.
- Ъ, извинявай – каза той. – Мъж съм. Това е рефлекс. Какво да кажа? Няма нищо
общо с теб.
- Леле, мерси.
- Е, има, защото си… ти си… със страхотно дупе?
- Продължаваш с комплиментите, а?
Той вдигна ръце.
- Явно не мога да се спра.
- Голямата ти уста, непохватните маймунски крака и онова в панталона ти трябва
да бъдат регистрирани като смъртоносни оръжия.
Кинг се прокашля, за да прикрие веселието си, толкова необичайно, колкото и
заседнала в гърлото му рибена кост, което не му попречи да се възхити на ядосаното
повдигане и спадане на гърдите й.
Малката движеща се към Салем моторна лодка, явно накара ядосаната, зла и
бясна дама в червено да извади мобилния си телефон и да закрачи наоколо,
проверявайки за сигнал, което му даде възможност да огледа извивките й от всеки
ъгъл.
- Не мога да хвана никакъв пуст сигнал! – Тя затвори капачето на телефона –
присвитите й очи му подсказваха, че предпочита да го щракне връз нещо месесто…
като онова в панталона му.
- Съжалявам. – Той поклати глава. – Няма покритие на острова.
- Може ли да използвам стационарния тогава?
- Генераторите осигуряват електричество, но няма телефонни линии от сушата.
Семейство Пакстън го предпочитат така. Подсказва ти някои неща за тях, нали?
- Да им го начукам на семейство Пакстън.
Начукай го на този Пакстън.
- Това беше превозът ми към дома. – Тя посочи към отдалечаващата се лодка. –
Призрачният вой трябва да е изплашил Капитан Смотаняк.
Той никога не бе чувал воят навън.
- Чула си го тук отвън?
- Правилно си разбрал. Изплаши птиците от дърветата. Хей, остави воя,
изоставена съм, да му го забия. Как се предполага да се прибера?
- Имаш странен речник.
- Негативните думи водят до негативизъм в живота ти, затова се опитвам да съм
позитивна.
- Смразяващи вещерски топки? – попита той.
- О, това е безвредно. То е като страдащите зеленчуци. Зеленчуците не могат да
страдат, а вещерските топки не могат да смразяват.