Выбрать главу

защото той не можеше.

След като всички написани на хартия желания бяха хвърлени в огъня, Хармъни и

сестрите й започнаха да пеят “Кръг от огън”, хората се присъединиха, пляскайки с ръце

и обикаляйки около огъня, докато биенето на барабана на Джейк се забави в синхрон с

движението.

Думите на песента се усещаха като лични. Кинг искаше да танцува, да пусне

бастуна и да се присъедини към тях, но не можеше.

- Обхванати от огън и желание – можеше само да гледа как Хармъни се извива на

музиката.

Всички изглежда спряха едновременно, вероятно всички обхванати от желание, с

изключение на Реджи, която бе прекалено млада, на все пак вдигна сина си на ръце. Тя

дойде и го целуна по бузата.

- Лека нощ, татко. И благодаря. Ще се видим по изгрев.

- Ще бъдете ли добре вътре с Гюси?

- Докато съм с Джейк, ще бъда в безопасност. Гюси го обожава.

Кинг гледаше как малкото му момиченце навлиза в тъмната, непрощаваща нощ

към обитавания от духове замък, за да сложи бебчето си в леглото. Бе вървяла през

много тъмни и непрощаващи нощи. Може би от там бе взела силата си.

Ейдън танцуваше сам като тъпак.

- Не искам да свършва купонясването. Това е забавно. Какво следва по план?

Сторм седна на пясъка и го дръпна долу.

- Седни при мен и оцени величието на вселената.

Дестини седна и обви ръце около коленете си, за да гледа огъня, и привлечен като

пеперуда от пламъка, Морган седна до нея и я загледа.

Кинг видя Хармъни да отваря хладилна чанта и да вади сирене, крекери, купа с

пресни горски плодове и малки бутилки с домашно направени табелки с вино от

глухарчета. Тя предложи храна и напитка на всички, освен на него.

Той не знаеше какво да каже.

Да, знаеше.

- Хармъни, съжалявам.

Тя не го чу или го игнорира.

- Хармъни – каза той по-силно. – Днес се държах като задник и съжалявам.

Тя се поизвърна към него.

- Разбирам. Ти си си задник по природа.

Хармъни не можеше да повярва, че великият Кинг се бе извинил.

- Задник съм, защото те нараних. Знам го.

Когато Морган и Ейдън ентусиазирано се съгласиха, Кинг се разсмя с тях… на

себе си, което също я изненада.

После Кинг обви ръка около нея и я дръпна към огъня, макар че тя вървеше бавно,

за да се съобразява с него.

Не беше сигурна, че иска да е с него. Ако Морган, Ейдън и сестрите й не бяха там,

би отказала. Щеше да го направи.

- Не мислех, че ще издържиш цялата процесия, още по-малко цялото празненство

– каза тя, когато я дръпна долу до себе си.

- Нито пък аз. Краката ме убиват, след като стъпих по всичките тези камъни.

- Свикнал си с дебели подметки, а?

- Освен това се чувствах като задник.

- Задето участва във веселбата или задето беше себе си?

- Задето бях единственият, който не се забавляваше.

Хармъни го бутна с рамо.

- Какво те накара да останеш?

- Ти, която си такъв ангел с внука ми.

- Джейк е лесен за обичане.

- Не като неговия деди, а?

Разбиващите се вълни изпълниха неловкото мълчание.

Кинг прочисти гърлото си.

- Нямах намерение…

- Сигурна съм, че не си.

- Как бих могъл да не последвам Джейк, който биеше барабана, звукът от смеха

му, който достигна до мен на края на шествието?

- Какво те накара да се върнеш от Бостън?

- Реджи на практика ми каза да порасна. Да си поживея. Да си създам вярвания.

- Като да повярваш в нещо?

- Общо взето. Оказва се, че вярата е онова, което я е довело тук.

- Тя е умно момиче и не мисли, че има нужда от защита от всичко това, а?

- Искаше само да се върне обратно тук и щеше да го направи с или без мен.

- Може би проектираш собствената си нужда от емоционална защита върху нея и

Джейк?

Кинг наклони глава и сви рамене неопределено.

- И по-откачени неща са се случвали.

- Да знаеш, Пакстън, може и да порастваш. Искаш ли да ми направиш

демонстрация?

Хармъни долови внезапната скованост в тялото му, сякаш всички системи бяха

под тревога. Силата на погледа му на светлината от огъня я накара да потръпне.

- Каква демонстрация? – попита той.

- Остани с мен. Дръж се до огъня до зазоряване, докато медитирам в подготовка

за ритуала утре. Трябва да визуализирам как негативността напуска замъка.

Кинг се взря в огъня, занимавайки се с някаква своя вътрешна борба, и си

помисли, че тя вече не може да различи естественото, тя знаеше, че иска от него нещо

много по-интимно от секс. Разбираше инстинкта му за самосъхранение. Никога преди