не бе изпитвала към друг това, което изпитваше към него, и преди да затънеше по-
дълбоко в любовта, трябваше да знае какъв е истинския Кинг Пакстън.
Той се изправи, сякаш да си върви и надеждите й помръкнаха, но той сложи дърво
в огъня, седна на пясъка зад нея и обви ръце около нея. Отмести с нос косата й
настрани, остави устните си да бродят от рамото до ухото й.
- Гола си под тази роба, нали?
- Ммхмм.
- Това тест ли е?
- Ммхмм.
- Визуализирай – прошепна той. – И когато си готова да заспиш, използвай ме
като възглавница.
Хармъни визуализира… и се събуди рязко. Да го използва като възглавница?
Беше го използвала като матрак. Кинг, Ейдън и Морган още спяха, но сестрите й бяха
напуснали огъня.
Хармъни стана, внимавайки да не събуди Кинг, и влезе вътре, за да подготви
ритуала.
- Хармъни, чакай – извика Кинг минута по-късно.
Тя спря.
- Помислих, че ще спиш още малко.
Той пое ръката й и преплете пръсти с нейните.
- Предницата ми изстина.
Тя се облегна на него.
- За пръв път предницата ти се събужда студена.
Той целуна врата й.
- Има разлика между студен и готов.
Тя дръпна главата му надолу и духна в ухото му.
- Забелязах.
Вътре, Дестини и Сторм подреждаха олтара.
- Хармъни – каза Дестини. – Тъкмо щяхме да те събуждаме. Висшата ни жрица
готова ли е да ни поведе?
Кинг спря.
- Висша жрица?
Кинг събуди Ейдън и Морган и откри Реджи и Джейк да ги чакат вътре, когато се
върнаха. Всяка от фиданките, оформящи кръга, имаше закачен син балон, а връзка
балони бе завързана за крака на масата, ъъъ, олтара.
Три великолепни видения слязоха по стълбите, три котенца вървяха след тях.
Хармъни – в червена роба, която галеше гърдите й, обгръщаше талията й се спускаше в
широки кръгове към ръцете и босите й крака – носеше сребърни морски кончета на
обеците, колието и пръстена на крака си. Но на пръста на ръката си все още носеше
келтския пръстен. Дестини носеше бижута с пеперуда с жълтата си рокля, а Сторм
носеше бижута с дракон с оранжевата си рокля, всяка една бе различна, а и трите бяха
красиви, дори бунтарката със стърчаща коса. Но никоя не бе така неотразима като
Хармъни, висшата жрица.
Кинг не знаеше дали да е изплашен или възбуден.
- Каня всички ви да участвате. Ако искате, свалете обувките си и пристъпете в
кръга от дървета. – Хармъни говореше с обичайния си тон, което изненада Кинг. –
Помнете – каза тя, – че след като призова ритуалния кръг, няма да можете да го
напуснете, докато не го прекратя.
Реджи и Джейк се присъединиха към Дестини и Сторм в кръга.
Той, Ейдън и Морган се спогледаха.
Джейк дойде и го сграбчи за ръката.
- Хайде, деди – каза той, дърпайки безрезултатно. – Мамо – извика Джейк, – деди
пак се изплаши. – Кинг се засмя и позволи на внука си да го вкара в кръга и усети…
сякаш това бе мястото му. Мястото излъчваше някакъв вид успокояваща топлина. Или
беше от усмивката на Хармъни?
Морган сви рамене и се присъедини към тях.
- Ако не вярваш в това, което правим – каза Дестини, – излез, защото всеки, който
не помага да донесем спокойствие, подхранва размириците.
Морган пъхна ръце в джобовете си.
- Искаш ли да си вървя, Кинг?
- Това не е моята церемония – каза Кинг. – Трябва да уважа желанията на
момичетата.
Морган се засмя.
- Никога не си оставял някой да ти казва какво да правиш, но оставяш една жена
да поеме контрол? Променил си се, приятелю. Предполагам, че черната магия победи.
Или е секс магия?
- Ти не вярваш в никаква магия – тросна се Дестини. – Но за протокола, ние се
занимаваме с бяла магия.
Морган се подсмихна, а Ейдън го изтика към вратата.
- Кинг, мисля, че Морган има нужда от мен повече от теб.
- Вероятно е така – каза Кинг. – Върни се по-късно.
- Няма никакъв шанс – извика Морган, когато Ейдън затвори вратата.
Хармъни завърза балоните за китката на Джейк.
- Имаш важна задача. Ярко синьото е за защита, а ние избираме ти да ни пазиш.
Джейк грейна.
Боже, колко обичаше това момче, помисли си Кинг, въпреки че така и не го беше
казвал на Джейк и Реджи. Беше изплашен.
Хармъни застана пред олтара с лице към тях.
- Облечени сме в цветовете на лятото, за да почетем слънцето. Затворете очи и си
представете как корените ви потъват в земята като на дърво.
Джейк се усмихна.
- На моето дърво растат балони вместо листа.