- Честно, чувствам се зле заради нея – каза Кинг и при думите му, бастунът му
полетя от олтара, във въздуха, удари се в гредите на тавана и се строши. Отломки
заваляха отгоре им, а златният връх на бастуна падна в краката му. Кинг го вдигна,
извади малка кожена кутийка отвътре, отвори я и вдигна поглед. – Женската половина
на пръстена. – Той го извади и прочете надписа. – Какво пише на твоята половина?
- Вечна любов – прошепна Хармъни.
Кинг пое ръката й, свали нейната половина на пръстена, съедини двете части и ги
вдигна, за да ги видят.
- Келтският пръстен на влюбените Пакстън, най-накрая. – Той отново пое ръката
й, а Хармъни прехапа устна срещу надеждите си, когато той плъзна съединения
пръстен на пръста й. Все още държейки ръката й, той се вгледа в очите й. – Вечна
любов… когато се обвържем – каза той, разкривайки пълния надпис, после се наведе да
я целуне, най-нежната и… любяща… целувка, която можеше да си представи. – Задръж
тази мисъл – каза той, изправяйки се.
Хармъни трепна вътрешно, докато Гюси проплакваше, а котките спряха да съскат.
- Лилавата дама съжалява – каза Джейк. – Тя ще отиде с момичето, така че
замъкът да остане за нас.
Джейк прегърна крака на Кинг.
- Обичам те, деди. Може ли да живеем тук завинаги?
- Да – каза Кинг. – Можем. Обичам те, Джейк, и теб обичам, Реджи. – Той
придърпа дъщеря си по-близо. – Добре дошли у дома.
Последният, неочакван стон на Гюси се пръсна като стъклена топка на милиони
отекващи парченца… щастие.
После… тишина. Благословена тишина.
Котките изпълниха откачен котешки танц на радостта, подскачайки, катерейки се
по олтара и тичайки по хорските крака. Джейк се изкикоти и откачи с тях.
Все още треперейки вътрешно от значението на пръстена на Пакстън на пръста й,
Хармъни продължи ритуала. Тя разчупи и раздели помежду им топъл самун от покрит
с мед хляб, оставяйки чиния на олтара, за да почетат и благодарят на Богинята.
Тя и Кинг се целунаха измежду хапките.
- Все още трябва да благодарим – прошепна тя срещу устните му.
Той намигна.
- Със сигурност трябва.
Тя се върна при олтара.
Бог и Богиньо, ангели справедливи, земя, огън, вода и въздух, благодарим ви за
щедрата трапеза и особено за необичайното спокойствие.
- Амин – каза Кинг.
- Дес и Сторм, изгасете свещите, ако обичате.
Хармъни затвори очи, наведе глава и я вдигна отново.
- Кръгът е отворен.
Кинг премигна.
- Свободни ли сме да се движим?
Джейк се изправи на пръсти, за да се огледа.
- Дамата в лилаво отиде ли си?
Хармъни го вдигна, за да може да огледа стаята.
- Усещам спокойствие около нас. Надявам се да си е отишла и да почива в мир,
Джейк.
Кинг докосна ръката й.
- Надяваш се? Как ще разберем със сигурност?
Хармъни докосна с пръст устните си, после и неговите.
- Живей тук.
- Кинг – каза Хармъни след ритуала им, – това е гадателското огледало на Гюси.
Затворихме го в една от металните ти кутии за инструменти, за да няма Гюси достъп до
него по време на ритуала. Това е последната част от магията й в къщата. Имам план как
да се отървем от него. Да вървим.
- Гадаене? – попита той, когато тръгнаха.
- Гадаеш по него като по кристално кълбо. Имаш ли нужда от друг бастун? Горе
има поне дузина.
- Дузина? И ти ми даде онзи с пръстена вътре?
- Нямах представа, но не е чудно, че усетих пръстена около поставката за бастуни.
Предполагам, че съм ясновидка или нещо такова.
- Наистина се нещо особено и предпочитам да се облягам на теб, отколкото на
бастун.
Сърцето на Хармъни подскочи.
- Никога не съм мислила, че точно ти ще се облягаш на някого.
- Да вървиш сам не е чак толкова хубаво.
- Особено по този хълм. – Вървяха бавно, обвили ръце един около друг, към ръба
на скалата. – Това е мястото – каза тя, – погледни надолу към подножието на скалата.
Гюси е обичала морето. Никодемус е умрял там. Лизет е избягала там и мястото на
огледалото на Гюси е там.
- Това е Скалата на русалката – каза Кинг.
- Подходящо, имайки предвид, че и двамата имаме слабост към русалки.
Кинг я придърпа възможно най-близо с огледалото помежду им.
- Ти си единствената русалка, която искам.
- Радвам се. – Тя прие целувката му, но не го притисна за повече, отколкото бе
съгласен да даде. – Обещах да обясня значението на морското конче след ритуала.