— Такава съм си — потвърди лъчезарно Леля.
— А ти, Маграт Чеснова…
— Знам — рече Маграт, размекната от облекчение. — Аз съм мокра кокошка.
Баба извърна поглед към Главината и високите планини. Някъде там имаше една стара къщурка, чийто ключ висеше в тоалетната. Сигурно всякакви неща се случваха. Сигурно цялото царство рухваше, като я няма там да вкара хората в правия път. Това беше нейно задължение. Не ще и дума в какви простотии ще се забъркат хората, ако тя не бе там…
Леля небрежно клатеше краката си.
— Е — заключи тя, — няма друго място като у дома.
— Напротив — рече Баба Вихронрав с все така замислен поглед. — Напротив. Има милиарди места като у дома. Но само едно е това, в което живееш.
— Тъй че се връщаме? — попита Маграт.
— Да.
Но тръгнаха по дългия път и видяха слона.