Сиви ръце взеха напречника и го поставиха на мястото му, вързаха го с увивни лози, опъвайки до скърцане.
Тя наблюдаваше. А после взе парче огледало и го закрепи на върха.
— Палтото — каза.
Той взе палтото и го нахлузи върху напречника. Прътът не беше достатъчно дълъг и последните няколко сантиметра от ръкавите увиснаха празни.
— И шапката — добави тя.
Шапката беше висока, кръгла и черна. Лъщеше. Парчето огледало просветваше между тъмнотата на шапката и палтото.
— Дали ще проработи? — попита той.
— Да. Дори огледалата имат свое отражение. Срещу огледалата трябва да се борим с огледала. — Тя се загледа през дърветата към тясната бяла кула в далечината. — Налага се да намерим нейното отражение.
— Тогава то ще трябва да достига доста надалеч.
— Да. Имаме нужда от помощ, и то каква.
Тя огледа поляната.
Беше призовала господин Безопасен път, госпожа Хубавата Ана, Хоталога Андрюз и господин Широка крачка. Вероятно те не бяха много добри богове.
Но бяха най-добрите, които тя можа да сътвори.
Това е разказ за истории.
Или какво наистина значи да си фея-кръстница.
Но също и за отражения и огледала.
Навсякъде из мултивселената има изостанали племена3, които отричат огледалата и образите, защото според тях те открадват част от човешката душа и от човека остава само толкова, колкото да се мотае наоколо. А хората с повечето дрехи обявяват това просто за суеверие въпреки факта, че други хора, които прекарват живота си, приемайки един или друг образ, изглежда изтъняват. Това обаче се отдава на претоварване и, право да си кажем, на прекомерна показност.
Просто суеверие.
Но не е задължително суеверието да греши.
Огледалото може да изсмуче част от душата. То може да задържи отражението на цяла една вселена, на пълно със звезди небе в парче посребрено стъкло, не по-дебело от дъх.
Познавате ли огледалата, значи знаете почти всичко.
Погледнете в огледалото…
… по-навътре…
… до оранжевата светлина на студения планински връх, на хиляди мили от растителната топлина на онова блато…
Местните я наричаха Мечата планина. Не защото имаше много мечки в нея, а защото беше гола4. Между другото това причиняваше доста доходно объркване. Хората често отиваха в най-близкото село с тежки лъкове, капани и мрежи и надуто питаха за местни водачи да ги заведат при мечките. И тъй като всеки в околността живееше доста добре благодарение на това, да не говорим за продажбата на указатели, карти на мечи пещери, декоративни стенни часовници с мечки по тях, мечешки бастуни и сладкиши, опечени във формата на мечки, някак си никой нямаше време да поправи правописа.5
А планината беше толкова гола, колкото изобщо може да бъде някоя планина.
Повечето дървета се отказваха да растат по-нагоре от половината разстояние до върха. Само няколко бора стърчаха разпиляно и ефектът доста наподобяваше кичур измъчени косми, пригладен напряко на плешива глава.
Това беше място за сборище на вещици.
Тази вечер на самия връх гореше огън. Тъмни фигури се движеха в трепкащата светлина.
Луната плуваше през облачната дантела.
Накрая една висока фигура с островърха шапка изрече:
— Искаш да кажеш, че всички са донесли картофена салата?
Една вещица от Овнерог не присъстваше на сборището. Вещиците харесват нощите под открито небе не по-малко от всеки друг, но в този случай тя имаше по-належащ ангажимент. От онези, които не можеш лесно да отложиш.
Дезидерата Куха пишеше завещанието си.
Когато беше малко момиче, нейната баба й бе дала четири важни съвета, които да направляват младите й стъпки по неочаквано криволичещата пътека на живота.
А именно:
Никога не вярвай на куче с оранжеви вежди.
Винаги взимай адреса и името на младия мъж.
Никога не заставай между две огледала.
И винаги носи съвсем чисто бельо, защото не се знае кога подплашен кон ще те прегази до смърт и ако хората видят, че носиш недотам изрядно бельо, ще умреш от срам.
После Дезидерата порасна и стана вещица. А едно от главните предимства да си вещица е, че знаеш точно кога ще умреш и можеш да носиш каквото бельо си поискаш.6
Така беше преди осемдесет години, когато идеята да знаеш точно кога ще умреш изглеждаше доста привлекателна, защото тайничко, разбира се, си знаеш, че ще живееш вечно.
Онова беше тогава.
А това беше сега.
Като че напоследък вечното не траеше толкова, колкото някога.
5
Грешният правопис може да бъде фатален. Например алчният Сериф от Ал-Юби веднъж бе проклет от един зле образован бог и в продължение на няколко дни всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в „залто“. Случи се така, че Залто бе името на малко джудже от една планинска общност на стотици мили оттам, което по магичен начин бе довлечено до кралството и безжалостно размножено. След около две хиляди Залтоси магията се изтощи. В днешно време населението на Ал-Юби е известно с необичайно ниския си ръст и злонравие.