— Фрджхт! Гбйзбгр! — избъбри тя.
— Какво? — надвика Маграт шума от преминаващия оркестър.
— Човекът иска да я предадем нататък.
Маграт погледна каната. Тайно се опита да избърше ръба в дрехата си въпреки очевидния факт, че бацилите по него отдавна бяха изгорели. Тя се осмели да отпие малка глътка, след което сръга Леля Ог.
— Куъзагуджър! — изфъфли тя и затърка очи.
Леля смело надигна каната. Маграт отново я побутна:
— Мисля, че трябваше да я предадем нататък.
Леля обърса уста и наслуки подаде значително олекналата кана на една висока фигура вляво.
— Ето ти, господине.
— БЛАГОДАРЯ.
— Хубав костюм имаш. Тия кости са нарисувани много сполучливо.
Леля се обърна да погледа процесията от жонглиращи огнегълтачи. Тогава изглежда подсъзнателно направи връзката. Озърна се. Непознатият си беше отишъл.
Леля вдигна рамене.
— Какво ще правим сега? — попита тя.
Баба Вихронрав се беше втренчила в група танцьорки, които под звуците на лимбото направо си се влачеха по земята. В различните шествия доста от танците имат една обща черта: изцяло излагат на показ онова, за което неща като майските дървета просто намекват. Освен това го покриват с пайети.
— Вече няма да имаш миг спокойствие, а? — сръга я Леля Ог. В краката й Грибо напрегнато наблюдаваше някои от танцьорките, чието облекло се състоеше единствено от пера, и се опитваше да реши какво да предприеме с тях.
— Не. Мислех си за нещо друго. Мислех си за… механизма на историите. А сега… мисля, че искам нещо за ядене — изтощено каза Баба, а после малко се окопити. — И имам предвид истинска храна, а не нещо изчегъртано от блатното дъно. А също така не искам и разни диликатеси.
— Трябва да си по-авантюристична, Бабо.
— Не съм против авантюрите с мярка — заяви Баба, — обаче не и като ям.
— Ей там има едно място, където правят алигаторски сандвичи — Леля обърна гръб на парада. — Представяш ли си? Алигатори в сандвич!
— Това ми напомня за един виц — обади се Баба Вихронрав. Нещо я гризеше отвътре.
Леля Ог се прокашля, но без резултат.
— Един мъж влязъл в една странноприемница — започна Баба Вихронрав, опитвайки се да преодолее усилващото се безпокойство. — И видял табелата: „Предлагаме всякакви сандвичи“. И той казал: „Дайте ми един алигаторски сандвич — и по-бързо!“
— Не смятам, че алигаторските сандвичи са израз на голяма любов към алигаторите — изтърси Маграт в оловната пауза.
— Винаги съм твърдяла, че смехът е здраве — възрази Леля.
Лилит се усмихна на Ела, която стоеше окаяно между жените-змии.
— А и с тази одърпана рокля — рече тя. — И вратата на стаята била заключена. Тц-тц. Как ли е станало?
Ела заби поглед в краката си.
Лилит се усмихна на сестрите.
— Е, просто ще трябва да се справим с това, което имаме. Мм? Донесете ми… донесете ми два плъха и две мишки. Знам, че винаги можете да намерите плъхове и мишки. И внесете голямата тиква.
Тя се разсмя. Не с безумния, пронизителен кикот на лошата фея, претърпяла провал, а с доста приятния смях на някой, току-що схванал шегата.
Погледна замислено пръчката.
— Но първо — тя премести погледа си върху бледото лице на Ела — по-добре доведете онези невъзпитани мъже, които са допуснали да се напият толкова. Това е неуважение. А ако няма уважение, какво друго остава.
Прищракването на пръстените върху пръчката беше единственият звук в кухнята.
Леля Ог разклати високата чаша пред себе си.
— Чудя се защо ли му слагат чадърчета отгоре? — Облиза черешката от коктейла. — Искат да не капе вода вътре или какво? — Тя се ухили на Маграт и Баба, които унило гледаха минаващото шествие. — Горе главата! Никога не съм виждала толкова умърлушени физиономии в целия си бляскав живот.
— Това, което го пиеш, си е чист ром — отбеляза Маграт.
— Ти ли ми го казваш — отвърна Леля и отпи. — А наздраве!
— Беше прекалено лесно — обади се Баба Вихронрав.
— Беше лесно само щото ние го правихме — натърти Леля. — Ако за нещо ти трябват печени момичета, това сме ние. Покажи ми някой друг, който ще се завлече там и ще свърши цялата работа за нула време! Особено оная част с каляската.
— Не се връзва със сюжета — продължи Баба.
— О, да върви по дяволите сюжетът — махна с ръка Леля. — Винаги можеш да го промениш.
— Само на определените места — намръщи се Баба. — Пък и те могат да й намерят нова рокля и коне, и каляска, и всичко.
— Откъде? Кога? — попита Леля. — Празник е. И освен това няма време. Балът ще започне всеки момент.