Това не беше много трудно. Когато Баба прецени, че Грибо е достатъчно облечен, кимна и се отдръпна.
— Маграт, можеш да си отвориш очите.
— Не съм ги затваряла.
— А трябваше.
Грибо бавно се обърна с бегла, ленива усмивка на покритото си с белези лице. В човешкия си образ той беше със счупен нос и с черна превръзка на сляпото око. Но другото искреше с пъклен блясък, а усмивката му олицетворяваше похот към всичко живо. Поне от женски пол.
Може би се дължеше на феромони или на начина, по който мускулите му играеха под черната кожена дреха, но Грибо излъчваше някаква мръснишка, сатанинска, ултрачестотна сексуалност. Само като го гледаш, можеш да усетиш размаха на тъмни криле в пурпурна нощ.
— Ъ, Грибо — повика Леля.
Той отвори уста. Зъбите му проблеснаха.
— Мррроооул.
— Разбираш ли, като ти говоря?
— Даааау, Леллььоо.
Леля Ог се подпря на стената, за да не падне.
Чу се звук от копита. Каляската бе влязла в уличката.
— Иди там и спри каляската!
Грибо отново се усмихна и се метна към алеята.
Леля размаха шапката пред лицето си.
— Уфф! А само като си помисля, че съм го галила по коремчето… Нищо чудно, че всички женски котки вият посред нощ.
— Гита!
— О, Есме, цяла си се зачервила.
— Просто ми свърши въздухът — сопна се Баба.
— Много странно. Не съм те видяла да тичаш.
Каляската изтрополи по улицата.
Кочияшите и лакеите съвсем не бяха сигурни какво всъщност са. Съзнанията им бясно вибрираха. В един момент бяха хора, мислещи за сирене и корички бекон, а в следващия — мишки, чудещи се защо са с панталони.
А конете… конете са си леко луди по принцип и това, че бяха плъхове, не им помагаше особено.
Така че никой от тях не беше в особено стабилно психическо състояние, когато Грибо излезе от сенките и им се усмихна.
— Мррроооул.
Конете се опитаха да спрат, което на практика е невъзможно, когато отзад връхлита каляска. Кочияшите се смръзнаха от ужас.
— Мррроооул?
Каляската поднесе и се удари странично в една стена, изхвърляйки кочияшите. Грибо хвана единия за врата и го разтръска, докато полуделите коне се опитваха да се освободят от впряга.
— Бягай, космата играчко! — предложи той.
По уплашения поглед личеше как човекът и мишката се борят за надмощие. Но нямаше смисъл. При всички положения губеха. В проблясъците на съзнание между състоянията те виждаха или ухилена котка, или двуметров, мускулест, едноок, ухилен побойник.
Кочияшът-мишка припадна. Грибо го побутна няколко пъти, в случай че помръдне…
— Събуди се, мишленце…
… и после загуби интерес.
Вратата на каляската заскърца, заяде и се отвори.
— Какво става? — попита Ела.
— Мррроооул!
Ботушът на Леля Ог се заби в тила на Грибо.
— А, не, няма да стане, момко.
— Искаам — намръщи се Грибо.
— Ти винаги искаш, в това е проблемът — отвърна Леля и се усмихна на Ела. — Излез, скъпа.
Грибо вдигна рамене и после се отдалечи, влачейки вдървения кочияш подире си.
— Какво става? — оплака се Ела. — О, Маграт! Ти ли направи това?
Маграт си позволи миг на скромна гордост.
— Казах ти, че не си длъжна да ходиш на бала, нали?
Ела изгледа потрошената каляска, а после върна поглед отново към вещиците.
— Там вътре няма никакви жени-змии, нали? — попита Баба. Маграт стисна вълшебната пръчка.
— Те избързаха напред — отвърна Ела. Лицето й помръкна при спомена за нещо.
— Лилит превърна истинските кочияши в бръмбари — прошепна тя. — Искам да кажа, че те не бяха толкова лоши! Тя ги накара да вземат няколко мишки, които превърна в хора, а после каза, че трябва да има равновесие, и сестрите довлякоха кочияшите, и тя ги превърна в бръмбари, и после… стъпи върху тях…
Ела спря, ужасена.
В небето заискриха фойерверки, но уличката долу бе под похлупак от ужасяваща тишина.
— Вещиците не убиват хора — изтъкна Маграт.
— Това е чужбина — промърмори Леля, гледайки настрани.
— Мисля — реши Баба Вихронрав, — че трябва да се махнеш оттук, млада госпожице.
— И тогава те се разпльо…
— Имаме метли — предложи Маграт. — Можем всички да се махнем.
— Тя ще прати нещо след вас — мрачно завърши Ела. — Познавам я. Нещо, извадено от огледало.
— Тогава ще се изправим срещу него — заяви Маграт.
— He — рече Баба. — Каквото и да става, ще става тук. Ще изпратим младата дама някъде на сигурно и после… ще видим.
— Но ако избягам, тя ще разбере — проплака Ела. — Тя очаква да ме види на бала всеки момент! И ще почне да ме търси!