— Права е, Есме — кимна Леля Ог. — Но щом ще се изправяме срещу нея, нека ние да си изберем мястото. Не искам да почне да ни търси в такава нощ. Искам да я видя, когато се приближи.
В тъмнината над тях изплющяха криле. Малка тъмна фигура се спусна надолу и се приземи на калдъръма. Дори в тъмнината очите й искряха. Тя се вторачи очаквателно във вещиците с доста по-интелигентен от обичайния за птиците поглед.
— Това е петелът на госпожа Гогол — възкликна Леля. — Нали?
— Какво е… може никога да не реша точно — каза Баба. — Ще ми се да знаех от кои е тя.
— Добрите или лошите ли имаш предвид? — уточни Маграт.
— Тя е добра готвачка — рече Леля. — Не мисля, че някой, който готви като нея, може да бъде толкова лош.
— Да не би да говорите за жената, която живее в блатото? — намеси се Ела. — Чувала съм всякакви приказки за нея.
— Тя май е твърде готова да превръща мъртвите хора в зомбита — изтъкна Баба. — А това не е редно.
— Е, ние току-що превърнахме котка в човек — искам да кажа, човешки човек — поправи се Леля, заклет привърженик на котките, — а това също не е съвсем редно. Сигурно е доста далече от съвсем редното.
— Да, но ние го направихме заради редните причини — отвърна Баба.
— Ние не знаем какви са причините на госпожа Гогол…
От алеята се чу ръмжене. Леля отпраши натам и я чуха да хока:
— Не! Пусни го долу веднага!
— Мой! Мой!
Легба наперено направи няколко крачки по улицата и ги изгледа подканящо.
Баба се почеса по брадичката и се отдръпна леко от Маграт и Ела, измервайки ги с поглед. После се обърна и огледа наоколо.
— Хъм. Лили очаква да те види, така ли?
— Тя може да гледа през отражения — нервно каза Ела.
— Хъм — отново рече Баба. Пъхна пръст в ухото си и го завъртя. — Е, Маграт, ти си кръстницата тук. Какво е най-важното, което трябва да направим?
Никога в живота си Маграт не бе играла на карти.
— Да опазим Ела — незабавно отвърна тя, учудена от внезапното признание на Баба, че в края на краищата на нея са дали вълшебната пръчка. — Това е същността на кръстничеството.
— Така ли?
Баба Вихронрав сбърчи вежди.
— Знаеш ли, вие двете сте почти еднакви на ръст…
Удивеното изражение на Маграт се задържа половин секунда, преди да се превърне във внезапен ужас.
Тя се отдръпна.
— Някой трябва да го направи — заяви Баба.
— О, не! Не! Няма да стане! Наистина няма да стане! Не!
— Маграт Чеснова, — триумфиращо произнесе Баба Вихронрав, — ти ще отидеш на бала!
Каляската взе завоя на две колела. Грибо с безумна усмивка стоеше на мястото на кочияша и олюлявайки се, размахваше камшика. Това беше дори по-забавно от пухкавата му топка със звънчето в нея…
В каляската Маграт седеше вклинена между двете по-стари вещици, хванала главата си с ръце.
— Но Ела може да се загуби в блатото!
— Не и щом онзи петел й показва пътя. Тя ще е на по-сигурно място в блатото на госпожа Гогол, отколкото на бала, зная това — натърти Леля.
— Благодаря ти!
— Няма защо — отвърна Баба.
— Всички ще разберат, че аз не съм тя!
— Няма да те познаят с маската на лицето ти — възрази Баба.
— Но косата ми е друг цвят!
— Мога да поработя малко върху това, няма проблем — предложи Леля.
— Фигурата ми е различна!
— Можем… — Баба се поколеба. — Можеш ли, нали се сещаш, да се изпъчиш още малко?
— Не!
— Имаш ли носна кърпичка, Гита?
— Мисля, че мога да откъсна малко от фустата си, Есме.
— Ох!
— Ето вземи!
— А тези стъклени обувки не са ми по мярка!
— На мен са ми таман — каза Леля. — Пробвах ги.
— Да, но аз имам по-малък крак от твоя!
— Няма нищо! — успокои я Баба. — Сложи си няколко чифта чорапи и ще ти паснат съвсем точно.
Лишена от всякакви по-нататъшни извинения, Маграт продължи от чисто отчаяние:
— Но аз не знам как да се държа на бала!
Баба Вихронрав трябваше да признае, че и тя не знае. Изгледа въпросително Леля.
— Ти ходеше на танци като млада — каза тя.
— Ами — почна Леля Ог, наставник по светските въпроси — това, което трябва да правиш, е да потупваш мъжете с ветрилото си — взе ли ветрилото? — и да казваш неща като „Ах, сър“. Не е зле да се кикотиш също така. И леко да пърхаш с клепачи. И да се нацупваш.
— Как така да се нацупвам?
Леля Ог показа.
— О, гадост!
— Не се безпокой — каза Баба. — И ние ще бъдем там.
— И се предполага, че от това ще ми стане по-добре, така ли?
Леля се пресегна през Маграт и сграбчи рамото на Баба. Устните й безгласно изрекоха: „Няма да стане. Тя се е разпаднала. Няма увереност.“