— Къде? Къде?
— Ей там… седи до саксиите.
— О, да. На шейзлонга. Това значи канапе, да знаеш — добави Леля.
— Какво прави?
— Мисля, че очарова мъжете.
— Какво, Маграт ли?
— Да. Много си надобряла в хипнозата наистина.
Маграт си повя с ветрилото и вдигна поглед към Тип дьо Чучело.
— Ах, сър — каза тя. — Можете да ми донесете още една чиния с яйца от чучулига, ако наистина настоявате.
— Веднага, скъпа госпожице! — Старецът се засили към бюфета.
Маграт изгледа империята си от почитатели и протегна немощна ръка към капитан Дьо Вер от Градската стража. Той се изпъна като струна.
— Драги капитане, можете да имате удоволствието от следващия танц.
— Държи се като пачавра — не одобри Баба.
Леля я погледна особено.
— Не съвсем. Малко флирт не е навредил никому. Поне нито един от онези мъже не прилича на Дук. Ей, какво правиш, бе?
Това се отнасяше за нисък плешив мъж, който тайно се опитваше да изправи малък триножник пред тях.
— Ъ… ако бихте могли за няколко минутки да постоите така — срамежливо рече той. — За една гравюрка?
— Каква гравюрка? — изръмжа Баба Вихронрав.
— Нали знаете — усмихна се човекът, отваряйки сгъваемо ножче. — След такъв бал всеки обича да види гравюрата си в сутрешните издания: „Лейди Н’ам коя си се кикоти с лорд Някой си“, нещо от тоя сорт.
Баба Вихронрав отвори уста да отговори, но Леля Ог леко я стисна за ръката. Тя се поуспокои и се зачуди какво по-подходящо да каже.
— Знам един виц за алигаторски сандвичи — започна тя и се отърси от ръката на Леля. — Един влязъл в странноприемница и казал: „Продавате ли алигаторски сандвичи?“ А другият казал: „Да“, и той казал: „Дайте ми тогава алигаторски сандвич — и не се бавете много!“.
Тя му хвърли тържествуващ поглед.
— И? — попита гравьорът, сръчно дялкайки дървото. — И какво станало после?
Леля Ог бързо повлече Баба настрана, търсейки с какво да отвлече вниманието й.
— Някои хора хич нямат чувство за хумор — отбеляза Баба.
Докато оркестърът се нахвърляше върху следващото парче, Леля Ог напипа в джоба си картичката с покана за танц, явно отправена към собственичката на роклята, понастоящем кротко дремеща в далечна стая.
— Това е от… — тя завъртя картичката от другата страна, устните й мърдаха от удивление — сър Роджър ди Кавърли?
— М’дам?
Баба Вихронрав се озърна. Възпълничък военен с големи мустаци й кимна почтително. Имаше вид на човек, който доста рядко се смее на вицове.
— Да?
— Обещахте ми честта за този танц, м’лейди.
— Не е вярно.
Мъжът изглежда се учуди.
— Но уверявам ви, лейди Д’Уреждач… вашата картичка… аз съм полковник Горчици…
Баба го изгледа с дълбоко подозрение, а после прочете поканата за танц, прикрепена към ветрилото й.
— О!
— Можеш ли да танцуваш? — прошепна Леля.
— Разбира се.
— Никога не съм те виждала да танцуваш.
Баба Вихронрав тъкмо щеше да откаже на полковника по най-вежливия възможен начин. Сега предизвикателно изправи рамене.
— Една вещица може всичко, което поиска, Гита Ог. Хайде, господин полковник.
Леля проследи с поглед двойката, докато се изгуби сред тълпата.
— Здравей, лисичке — произнесе глас зад гърба й. Тя се извърна. Нямаше никой.
— Тук долу.
Тя сведе поглед.
Много мъничка фигурка, облечена в униформата на капитан от дворцовата стража, напудрена перука и мазна усмивка засияха срещу нея.
— Казвам се Казанунда — рече той. — Имам репутацията на най-великия любовник в целия свят. Какво ще кажеш?
Леля Ог го изгледа от горе до долу или поне от долу до още по-надолу.
— Ти си джудже — заключи тя.
— Размерът няма значение.
Леля Ог обмисли положението си. Едната й колежка, пословична със скромната си и срамежлива натура, понастоящем се държеше като онази — как се казваше — езическа кралица, дето вечно въртяла номера на мъжете и се къпела в магарешко мляко и тям подобни. А другата се държеше много странно и танцуваше с мъж, въпреки че си оплиташе краката. Леля Ог почувства, че заслужава поне малко време за себе си.
— Можеш ли и да танцуваш? — уморено попита тя.
— О, да. Какво ще кажеш да излезем някой път на среща?
— На колко години мислиш, че съм? — попита Леля.
Казанунда се замисли.
— Добре тогава. Какво ще кажеш да посъкратим ухажването?
Леля въздъхна и се наведе, за да хване ръката му.
— Хайде.
Лейди Воленция д’Уреждач — окаяна, кльощава фигура в сложен корсаж и бельо до глезена — непохватно се заклатушка по коридора.