И тогава от сенките изплуваха две фигури и се изпречиха на пътя й. Докато те се приближаваха в пълна тишина, тя патетично вдигна пантофката. В сумрака просто усещаше втренчените им погледи.
Тълпата се разцепи. Лили Вихронрав се плъзна напред сред шумолене на коприна.
Изгледа Баба от глава до пети, без да покаже някаква изненада.
— Цялата в бяло при това — сухо рече тя. — Честна дума, каква си ми хубавка.
— Но те спрях — изрече Баба, все още задъхана от усилието. — Счупих я.
Лили Вихронрав се загледа през рамото й. Сестрите-змии се качваха по стълбите, влачейки Маграт.
— Да ни опази господ от хора без въображение. Пустите му неща са в чифт, да знаеш.
Тя отиде до Маграт и грабна втората пантофка от ръката й.
— Часовникът ме заинтригува — обърна се отново към Баба. — Направо се впечатлих. Но няма полза. Не можеш да спреш такова нещо. То притежава движещата сила на неизбежността. Не можеш да провалиш една хубава история. От мен да го знаеш.
Подаде пантофката на принца, без да сваля поглед от Баба.
— Ще й стане — изтъкна тя.
Двама придворни държаха крака на Маграт, докато принцът нахлузваше пантофката върху протестиращите й пръсти.
— Ето — каза Лили, все още без да погледне надолу. — И престани да опитваш тая дивашка вещерска хипноза върху мен, Есме.
— Става й — обади се принцът, но не много убедено.
— Ами да, на всекиго ще стане — изчурулика глас някъде иззад тълпата. — Ако преди това си обуе два чифта вълнени чорапи.
Лили погледна надолу. После се втренчи в маската на Маграт. Протегна ръка и я дръпна.
— Оу!
— Момичето е фалшиво — установи Лили. — Но все пак няма значение, Есме, защото пантофката е истинска. Така че това, което трябва да направим, е да открием момичето, на чийто крак ще прилегне…
В тълпата настъпи раздвижване. Придворните се отдръпнаха, разкривайки Леля Ог, омазана с машинно масло и обвита в паяжини.
— Ако е трийсет и девети за тясно ходило, аз съм вашият човек — заяви тя. — Само да сваля тези ботуши…
— Нямах предвид теб, бабке — студено каза Лили.
— О, напротив — рече Леля. — Видиш ли, ние знаем как стават тия работи. Принцът обикаля из целия град с пантофката, опитвайки се да намери момичето, на чийто крак ще стане. Това беше планът ти, нали? Тъй че аз мога да ти спестя усилията, какво ще кажеш?
По лицето на Лили премина сянка на несигурност.
— Момиче — наблегна тя — на възраст за женене.
— Няма проблем — лъчезарно се отзова Леля.
Джуджето Казанунда гордо сръга един придворен в коленете.
— Тя ми е много близка лична приятелка.
Лили изгледа сестра си:
— Това е твое дело. Не мисли, че не знам.
— Нищо не правя — рече Баба. — Това си е реалността, тя действа сам-самичка.
Леля грабна пантофката от ръцете на принца и преди другите да успеят да помръднат, я нахлузи на крака си.
После вдигна крак във въздуха.
Пасваше й идеално.
— Ето! — възкликна тя. — Видя ли? Щеше да пропилееш целия ден.
— Особено като си помислиш, че сигурно в града има стотици, които са с…
— … тясно ходило…
— … тясно ходило и носят този номер — продължи Баба. — Освен ако, разбира се, не се случи така, че да отидете още в самото начало в нужната къща. Стига да ви се усмихне късметът.
— Но това ще е измама — обади се Леля и сръга принца. — Искам само да добавя, че нямам нищо против махането с ръчичка, разопаковането на разни подаръци и другите му царски работи, но не се виждам в едно легло с туй сладурче.
— Защото той не спи в легло — додаде Баба.
— Ъхъ, той спи в гьол — съобщи Леля. — Видяхме го. Просто един огромен, голям, вграден гьол.
— Защото е жаба — поясни Баба.
— И цялото му леговище е пълно с мухи, в случай че се събуди посред нощ и му се прище закусчица — допълни Леля.
— Така си и знаех! — извика Маграт, отскубвайки се от стражите. — Ръцете му са лепкави.
— Ръцете на доста мъже са лепкави — сподели Леля. — Но на този са лепкави, защото е жаба.
— Аз съм принц със синя кръв! — възкликна принцът.
— И жаба при това — вметна Баба.
— Не възразявам — обади се Казанунда някъде изотдолу. — Аз съм привърженик на свободните взаимоотношения. Ако искаш да излизаш с жаба, аз нямам нищо против…
Лили огледа тълпата. После щракна с пръсти.
Баба Вихронрав остро усети внезапната тишина.
Леля Ог изгледа хората около себе си. Размаха ръка пред лицето на един страж.
— Леле…
— Това не може да продължи дълго — натърти Баба. — Не можеш да задържиш хиляда човека за дълго.