Лили вдигна рамене:
— Те не са важни. Кой ще ти помни кои са присъствали на бала? Ще запомнят само бягството, пантофката и щастливия завършек.
— Казах ти — не можеш да започнеш историята отначало. А той е жаба. Дори ти не успяваш да запазиш образа му за дълго. Нощем той си връща предишния вид. В спалнята му има гьол. Той е жаба — равно каза Баба.
— Но само отвътре — възрази Лили.
— Отвътре е онова, което има значение — изтъкна Баба.
— Външността е доста важна, имай предвид — намеси се Леля.
— Много хора отвътре са животни. Много животни отвътре са хора — рече Лили. — Какво лошо има?
— Той е жаба.
— Особено нощем — вмъкна Леля.
Хрумна й, че съпруг, който през цялата нощ е човек, а денем — жаба, би бил почти приемлив. Няма да ти дава заплатата си, но прането ще е доста по-малко, а мебелите — по-запазени. Не можеше да изкара от ума си доста личните размишления относно дължината на езика му.
— И си убила Барона — обади се Маграт.
— Да не мислиш, че бе особено добър човек? — попита Лили. — Освен това не прояви никакво уважение към мен. А ако не те уважават, си нищо.
Леля и Маграт се усетиха, че гледат към Баба.
— Той е жаба.
— Намерих го в блатото — обясни Лили. — Усетих, че е доста схватлив. Трябваше ми някой… възприемчив към убеждения. Защо жабите да нямат шанс? Той няма да е по-лош от повечето съпрузи. Само една целувка от принцеса и магията е запечатана.
— Повечето мъже са животни — рече Маграт, която бе заимствала идеята отнякъде.
— Да. Но той е жаба — повтори Баба.
— Постави се на мое място. Виждаш ли тази страна? Тя е само блата и жаби. Няма посока. Но аз мога да направя този град велик. Не анархия като Анкх-Морпорк, а порядъчно място.
— Момичето не иска да се омъжи за жаба.
— Какво значение ще има това след сто години?
— Има значение сега.
Лили разпери ръце:
— Какво искате тогава? Избирайте. Мен… или онази жена от блатото. Светлина или мрак. Мъгла или слънце. Тъмен хаос или щастлив край.
— Той е жаба, а ти уби стария Барон — повтори Баба.
— Ти щеше да сториш същото — отвърна Лили.
— Не. Щях да си помисля същото, но нямаше да го сторя.
— Има ли разлика всъщност?
— Да не би да не знаеш? — учуди се Леля Ог.
Лили се разсмя:
— Само се вижте вие тричките. Ще се пръснете от безплодни добри намерения. Момата, майката и дъртофелницата.
— Ти кого наричаш мома? — викна Леля Ог.
— Ти кого наричаш майка? — възмути се Маграт.
Баба Вихронрав се намръщи като някой, който е открил, че е останала само една клечка и при това всички дълги са вече изтеглени.
— Е, сега какво да ви правя? — попита Лили. — Наистина съм против смъртното наказание, освен ако не се налага, но не мога да допусна да вършите глупости наоколо… — Тя се загледа в ноктите си. — И така, мисля, че трябва да ви затворя някъде, докато всичко приключи. А после… сещате ли се какво ще направя после? Ще очаквам да избягаш. Защото в края на краищата от нас двете аз съм добрата.
Ела внимателно вървеше през осветеното от луната блато, следвайки подскачащата фигура на Легба. Долавяше движение във водата, но нищо не изплуваше оттам — лошите новини като Легба се разпространяват бързо, дори сред алигаторите.
В далечината се появи оранжева светлина. Оказа се колибата или лодката, или каквото там беше жилището на госпожа Гогол. В блатото разликата между водата и сушата на практика беше въпрос на избор.
— Ехо? Има ли някой там?
— Влез, дете. Седни. Почини си малко.
Ела предпазливо пристъпи на клатещата се веранда. Госпожа Гогол седеше на стола си, в скута й — парцалива кукла в бяла дреха.
— Маграт каза…
— Знам всичко. Ела при Ерзюлия.
— Коя си ти?
— Аз съм… просто приятел, момичето ми.
Ела се напрегна, като че се готвеше да побегне.
— Не си някаква кръстница, така ли?
— Не. Не, за бога. Просто приятел. Някой проследи ли те?
— Не… не мисля.
— Дори да са го сторили, е без значение. Може би трябва да се пренесем в реката за известно време въпреки всичко. Ще бъдем в по-голяма безопасност, ако сме заобиколени от вода.
Колибата се килна на една страна.
— По-добре седни. Краката доста друсат, като сме на по-плиткото.
Все пак Ела рискува да погледне.
Колибата на госпожа Гогол пътуваше посредством четири големи пачи крака, които в момента се бяха изпружили над блатото. Те заджапаха из плитчините и лека полска се потопиха в реката.
Грибо се събуди и се протегна.