И крайниците му бяха сбъркани.
Госпожа Приятна седеше и го гледаше. Остави чашата си на масата.
— А сега какво ще желаеш, господин Котаране? — попита тя.
Грибо излази до вратата, деляща го от външния свят, и задраска по нея.
— Искаам вънкаа, г’спожоу Прияяятна.
— Тогава просто завърти бравата — посъветва го тя.
Грибо се втренчи в бравата с вида на човек, опитващ се да вникне в някаква много напреднала технология, след което й хвърли умолителен поглед.
Тя му отвори вратата, отмести се да му направи път, а после я затвори, заключи и се облегна на нея.
— Въгляшка трябва да е на сигурно при госпожа Гогол — каза Маграт.
— Ха! — изсумтя Баба.
— Тя доста ми допадна — вметна Леля Ог.
— Нямам доверие на хора, които пият ром и пушат лула — заяви Баба.
— Леля Ог пуши лула и пие всичко — изтъкна Маграт.
— Да, защото е отвратителна стара чанта — каза Баба, без да вдига поглед.
Леля Ог свали лулата от устата си.
— Така си е — ведро рече тя. — Заникъде не си, ако не поддържаш имидж.
Баба вдигна глава от ключалката.
— Не помръдва. Октаринова е. И с проклятия не мога да я отворя.
— Тъпо е да ни заключва — отбеляза Леля. — Аз досега да съм заръчала да ни убият.
— Така е, понеже като цяло си от добрите — обясни Маграт. — Добрите са невинни и раздават правосъдие. Лошите са виновни и затова са измислили помилването.
— Не, аз знам защо го прави — мрачно рече Баба. — За да се чувстваме победени.
— Но тя каза, че ще избягаме — обади се Маграт. — Не разбирам. Тя би трябвало да знае, че накрая винаги побеждават добрите.
— Само в приказките — уточни Баба, оглеждайки пантите. — А тя мисли, че има власт над тях. Изкривява ги според желанията си. Убедена е, че тя е добрата.
— От друга страна — продължи Маграт, — блатата са гадна работа. Ако не беше тая история с жабата и прочее, бих разбрала мотивите й…
— В такъв случай не си нищо повече от тъпа кръстница — сопна се Баба, като продължи да ръчка ключалката. — Не можеш да обикаляш наоколо, градейки светлото бъдеще на човечеството. Само човечеството може да направи това. Иначе градиш просто клетка. Освен това светло бъдеще не се гради, като обезглавяваш хора или даваш порядъчни девойки на жаби.
— Но прогресът… — започна Маграт.
— Не ми говори за прогрес. Прогресът просто значи, че лошите неща се случват по-бързо. Някой да има в шапката си още една игла? Тая вече не става.
Леля, която имаше способността на Грибо навсякъде да се чувства у дома си, седна в единия ъгъл на килията.
— Веднъж чух една история за някакъв, дето бил заключен сума ти време и научил смайващи неща за Вселената и прочее от друг затворник, който бил невероятно умен, а после избягал и си отмъстил.
— Какви невероятно умни неща знаеш пък ти за Вселената, Гита Ог? — обади се Баба.
— Ум да ти зайде — ухили се Леля Ог.
— Тогава по-добре веднага да изчезваме.
Леля измъкна парченце картон от шапката си. Също някъде оттам изнамери и парченце молив, наплюнчи го и малко помисли. После написа:
Скъпи Джейсън унт сички там (както казват по чужбината),
Виж какво сега старата ти МАМА пак е зат Решетките, ама аз съм стара кримка, ще трябва да ми пратиш торта с ножница в нея, а аз ще чегъртам чертички по стената — само се шегувам. Т’ва е Скица на зъндана. Слагам X където сме ние, сиреч Вътре. Маграт е изубразена в шикозна рокля, тя се правеше на Контетка. Приложено вж Есме почти вбесена, штото не може да зъдейства ключалката, но мисля, че всичко ще е наред, штото накрая винаги печелят добрите, а това сме НИЕ. И всичко това само защото някакво момиче не иска да се омъжи за един Принц който е Патица който всъщност е Жаба и не я виня, ти ще искаш ли потомство с Плавници дето да отрасне в буркан, а после като заскача наоколо да го настъпи някой…
Прекъсна я звук от мандолина. Някой свиреше доста добре точно от другата страна на стената и тъничък, но решителен глас подхвана песен.
— … si consuenti d’amoure, ventre dimo tondreturo-oo…
— Как жадувам, любов моя, за трапезарията на топлото ти терзание — преведе Леля, без да вдига поглед.
— … della della t’ozentro, audri t’dren vontarieeeeee…
— Магазинът, магазинът, имам захаросано бонбонче, небето е розово — обади се Леля.
Баба и Маграт се спогледаха.
— … guarunto del tari, bella pore di larientos…
— Ликувай, майсторе на свещи, имаш си страшно голям…
— Не вярвам ни дума от това — заяви Баба. — Измисляш си го.
— Превеждам дума по дума — възрази Леля. — Чуждите езици ги говоря като местен, нали знаеш.
— Госпожо Ог? Това ти ли си, любов моя?
И трите погледнаха към решетките на прозореца. Оттам надничаше малка главичка.