— Е… може би само исках да го погледна — призна си Баба. — Просто да го подържа малко. Не да го използвам. Не бих използвала такова чудо. Изобщо само съм ги виждала веднъж-дваж. Няма много от тях напоследък.
Леля Ог кимна.
— Не можеш да си набавиш дървото.
— Нали не мислиш, че е погребано с нея?
— Хич. Че кой ще иска да го погребат с това? То си е отговорност. Пък и то няма да стои погребано. Тия неща искат да бъдат използвани. През цялото време ще трополи в ковчега. Знаеш каква напаст е.
Тя малко се отпусна.
— Ще наредя нещата за чая — каза. — Ти запали огъня.
Запъти се обратно към килера.
Баба Вихронрав се пресегна към камината за кибрит и после се сети, че няма да намери. Дезидерата винаги казваше, че е прекалено заета, за да не използва магия в къщната работа. Дори прането й се переше само.
Баба не одобряваше използването на магия за къщни цели, но беше изнервена. И на нея й се пиеше чай.
Хвърли няколко цепеници в огнището и се втренчи в тях, докато те избухнаха в пламъци чисто и просто от притеснение.
Тогава погледът й улови покритото огледало.
— Покрила го е? — измърмори. — Не знаех, че старата Дезидерата се страхува от гръмотевични бури.
Тя подръпна покривалото.
Зяпна.
Малко хора по света се владееха по-добре от Баба Вихронрав. Самоконтролът й бе твърд като буца калено желязо. И приблизително толкова гъвкав.
Тя разби огледалото.
Лилит застана права като свещ в своята огледална кула.
Тя?
Наистина лицето беше различно. По-старо. Доста време бе минало. Но очите не се променят, а вещиците гледат винаги право в очите.
Тя!
Маграт Чеснова, вещица, също стоеше пред огледало. В нейния случай обаче нямаше нищо магическо. Огледалото бе все още цяло, макар че в миналото имаше една-две рискови ситуации.
Тя се намръщи на отражението си и след това направи сверка с малката, евтино гравирана брошура, която бе получила вчера.
Почти безгласно преговори няколко думи под носа си, изправи се, протегна ръце напред, яростно сръга въздуха и викна:
— ХААААииииияяяяяяях! Хм.
Маграт първа би признала, че има открито съзнание. То бе открито колкото полето, колкото небето. Никое друго съзнание не би могло да бъде по-отворено без специална хирургическа намеса. И вечно жадно за постъпления.
Настоящите постъпления се състояха в намирането на вътрешен мир, космическа хармония и истинския смисъл на Битието.
Когато хората казват „Дойде ми идея“, не е просто метафора. Из Космоса непрекъснато се носят сурови вдъхновения, миниатюрни частици автономни мисли. Те се вмъкват в глави като тази на Маграт също както водата се просмуква през дупчица в пустинята.
Тя подозираше, че всичко идва от небрежното отношение на майка й към правописа. Любящият родител би написал Маргарет правилно. Освен това можеше да я нарече Пеги или Маги — хубави, ясни имена, изпълнени с благонадеждност. Не можеше да постигне почти нищо с име Маграт. Звучеше като нещо, което живее в дупка в реката и което течението винаги изхвърля на брега.
Тя бе мислила да си смени името, но дълбоко в себе си знаеше, че нещата няма да се променят. Дори на пръв поглед да станеше Хлоу или Изобел, същността й щеше все още да бъде Маграт. Но щеше да е хубаво да опита. Би било приятно да не е Маграт, дори само за няколко часа.
Мисли от тоя сорт подтикват хората да започнат да търсят Себе си. А едно от първите неща, които Маграт научи, беше, че всички, които търсят Себе си, ще сглупят, ако го кажат на Баба Вихронрав. Защото тя смяташе, че еманципацията е женска болежка, която не би трябвало да се обсъжда пред мъже.
Леля Ог беше по-склонна да я разбере, но имаше навика да подмята — според Маграт — двусмислици, въпреки че Леля Ог сигурно влагаше съвсем ясен смисъл в тях и се гордееше с това.
Накратко Маграт съвсем се бе отчаяла, че ще научи нещо от по-висшестоящите вещици, и хвърляше мрежата си в по-дълбоки води. Доста по-дълбоки. Горе-долу толкова дълбоки, колкото могат изобщо да бъдат.
Странното при заклетите търсачи на мъдрост е, че независимо къде са, винаги търсят оная мъдрост, която е доста далече от тях. Мъдростта е едно от малкото неща, които изглеждат по-големи с увеличаване на разстоянието.9
Понастоящем Маграт намираше себе си посредством Пътя на Скорпиона, който предлагаше космическа хармония, вътрешно единение и възможност да изриташ дробовете на нападателя си през ушите му. Беше си го поръчала.
Имаше и проблеми. Авторът, Великият учител Лобсанг Диблър, беше с Анкх-Морпоркски адрес. Това не изглеждаше като място, подходящо за космическа мъдрост. И въпреки че бе вложил много напътствия за начина, по който да не бъдем агресивни, а само да постигнем космическа мъдрост, те бяха с доста дребен шрифт и се губеха сред ентусиазирани рисунки на хора, които се млатеха с вършачки за ориз и врещяха „Хай!“. Обучението за по-напреднали включваше трошене на тухли с голи ръце, ходене по жарава и разни други космически неща.
9
Вземете например Пътя до дома на госпожа Космополитова, доста известна сред младежите, обитаващи затворените долини отвъд снежната линия на високите планини Овнерог. Пренебрегвайки словата на своите прехвърлящи броеници, пременени в жълти раса наставници, те честичко изминават целия път до улица Куирм № 3 в олющения и мъглив Анкх-Морпорк, за да търсят мъдростта в краката на госпожа Мариета Космополитова, шивачка. Причините, като изключим гореспоменатата привлекателност на отдалечената мъдрост, са неизвестни, още повече че никой не разбира и бъкел от това, което тя им казва или в повечето случаи — изкрещява. Множество смели млади монаси се връщат скоропостижно, за да медитират върху странните мантри, с които са били удостоени — от рода на „Разкарай се!“ и „Ако зърна