— Мястото ти вече не е тук — изсъска тя. — Ти не си част от историята.
Тя вдигна ръка.
Зад гърба й призрачните фигури мигновено се събраха и тя заблещука. Сребърен пламък прелетя през залата.
Барон Събота протегна бастунчето си. Магията се удари в него и премина по тялото му чак до земята, оставяйки след себе си малки сребърни искри, които продължиха известно време да пращят, а после угаснаха.
— Не, мадам — каза той. — Няма начин да се убие мъртвец.
Трите вещици наблюдаваха от входа.
— Даже аз го почувствах — обади се Леля. — Трябваше да го пръсне на парчета!
— Кое да пръсне на парчета? — запита Баба. — Блатото? Реката? Светът? Той е всичкото това! О-о, умница ми е тая госпожа Гогол!
— Какво? — не разбра Маграт. — Как така всичкото това?
Лили се отдръпна. Отново вдигна ръка и запрати още една огнена топка към Барона. Тя уцели шапката му и се пръсна като фойерверк.
— Глупаво, глупаво! — измърмори Баба. — Вече видя, че не става, и въпреки това опитва отново!
— Мислех, че не си на нейна страна — обади се Маграт.
— Не съм! Но не обичам да гледам как хората изглупяват. Това нещо не върши работа. Маграт Чеснова, дори ти можеш да… о, не наистина, не пак…
Баронът се разсмя, когато третият опит приключи безуспешно. После вдигна бастунчето. Двамина царедворци се свлякоха на пода.
Лили Вихронрав, продължавайки да отстъпва, достигна до подножието на парадното стълбище.
Баронът тръгна напред.
— Няма ли да опиташ нещо друго, госпожо? — попита той.
Лили вдигна двете си ръце.
И трите вещици усетиха ужасното засмукване при опита й да събере в себе си цялата пръсната наоколо мощ.
Извън двореца последният останал на краката си страж откри, че вече не се бие срещу човек, а с побеснял котарак, макар че това не бе утешително. Просто значеше, че Грибо има допълнителен чифт нокти.
Принцът изпищя.
Беше протяжен, заглъхващ писък, който завърши с крякане някъде на нивото на пода.
Барон Събота направи една тежка, решителна стъпка напред и крякането секна.
Тъпаните рязко спряха.
И тогава настъпи истинска тишина, нарушавана единствено от шумоленето на роклята на Лили, която тичаше нагоре по стълбите.
Глас зад вещиците произнесе:
— Благодаря ви, дами. Може ли да се отдръпнете, моля?
Те се извърнаха. Госпожа Гогол стоеше, хванала Ела за ръка. Носеше тежка, пъстро избродирана чанта през рамо.
Трите вещици проследиха как заклинателката поведе момичето към залата и премина през нямата тълпа.
— Това също не е редно — под носа си каза Баба.
— Кое? — попита Маграт. — Кое?
Барон Събота удари бастунчето си в пода.
— Знаете кой съм — рече той. — Всички знаете кой съм. Знаете, че бях убит. И ето ме сега тук. Бях убит, а вие какво направихте?…
— Какво точно направи ти, госпожо Гогол? — промърмори Баба. — Не, няма да търпим това.
— Шшт, не чувам какво казва — сгълча я Леля.
— Казва им, че може той отново да им стане владетел… или да предпочетат Въгляшка — обясни Маграт.
— Ще си имат госпожа Гогол — измърмори Баба. — Тя ще им бъде величието.
— Е, тя не е чак толкова лоша — вмъкна Леля.
— Не е чак толкова лоша в блатото — уточни Баба. — Не е чак толкова лоша, когато някой й държи юздите. Но госпожа Гогол да нарежда на цял град какво да прави… това не е редно. Магията е прекалено важна, за да се използва във властта. Пък и Лили само убива хора. Госпожа Гогол ги кара да цепят дърва и да вършат домакинската работа след смъртта си. Аз смятам, че след като цял живот си се трудил, имаш право малко да си починеш, като умреш.
— Един вид гушвай китките и им се наслаждавай — вметна Леля.
Баба огледа бялата си рокля.
— Ще ми се да бях в старите си дрехи. Вещиците трябва да носят черно.
Тя направи няколко крачки надолу по стълбите, след което сложи ръце около устата си.
— Ехо-о! Госпожо Гогол!
Барон Събота прекъсна речта си. Госпожа Гогол кимна към Баба.
— Да, госпожице Вихронрав?
— Госпожо — озъби се Баба, а после отново смекчи гласа си: — Това не е редно, да знаеш. Тя е тази, която трябва да управлява. Ти използва магия, за да й помогнеш. И в това няма нищо лошо. Но всичко свършва дотук. Какво ще стане по-нататък, зависи от нея. С магия не можеш да оправиш нещата. Можеш само да спреш да ги влошаваш.
Госпожа Гогол се изпъна в целия си внушителен ръст:
— Коя си ти, че да казваш какво мога и какво не мога да правя тук?
— Ние сме нейни кръстници — отвърна Баба.
— Точно така — потвърди Леля Ог.
— И вълшебна пръчка си имаме — допълни Маграт.