— Хайде да я хвърлим от кулата — предложи Маграт.
— Добре — рече Леля. — Давай тогава.
Маграт се поколеба.
— Ами — започна тя — като казах да я хвърлим от кулата, нямах предвид аз лично да я хвърля, а исках да кажа, че ако съществува някаква справедливост, тя трябва да бъде хвърлена…
— Тогава на твое място нямаше да дрънкам повече по този въпрос — тросна се Леля, коленичейки внимателно върху скърцащите отломки. — Освен това бях права. Това е Есме. Винаги бих познала това лице. Свали си фустата.
— Защо?
— Виж й ръцете, момиче!
Маграт се втренчи. После вдигна ръце към устата си.
— Какво е правила?
— Опитвала се е да бръкне през стъклото, както личи — отвърна Леля. — Давай фустата и ми помогни да я направим на ленти, а после иди да намериш госпожа Гогол. Виж дали има някакви мехлеми и дали може да ни помогне. Кажи й, че ако не може, до сутринта по-добре да се е изнесла доста надалеч оттук. — Леля опипа китката на Баба Вихронрав. — Лили Вихронрав можеше вероятно да ни смаже, но за себе си съм дяволски сигурна, че мога да избода очите на госпожа Гогол с ръжена, ако се стигне до това.
Леля свали доказано неразрушимата си шапка и затършува в острия й връх. Извади кадифено парцалче и го разви, разкривайки малък арсенал от игли и макара.
Наплюнчи конеца и вдигна иглата срещу луната, присвивайки очи.
— О, Есме, Есме — въздъхна тя и се приведе над ръкоделието си, — наистина много тежко приемаш победите.
Лили Вихронрав огледа многопластовия сребрист свят.
— Къде съм?
— В ОГЛЕДАЛОТО.
— Умряла ли съм?
— ОТГОВОРЪТ НА ТОЗИ ВЪПРОС — отвърна Смърт — Е НЕЩО МЕЖДУ НЕ И ДА.
Лили се завъртя и едновременно с нея се завъртяха един милиард фигури.
— Кога мога да се махна оттук?
— КОГАТО НАМЕРИШ ПЪРВООБРАЗА.
Лили Вихронрав се затича сред безбройните отражения.
Добрата готвачка всяка сутрин е първа в кухнята, а вечер си отива последна.
Госпожа Приятна изгаси огнищата. Набързо направи инвентаризация на сребърната посуда и преброи супниците. Тя…
Тя почувства, че я наблюдават.
На вратата стоеше котарак. Беше голям и сив. Едното му око беше сатанинско жълто-зелено, а другото — перленобяло. Остатъкът от ушите изглеждаше като ръб на пощенска марка. Въпреки всичко видът му бе определено наперен и имаше излъчването „мога да те натупам с една лапа“, което й беше странно познато.
Известно време госпожа Приятна постоя втренчена. Тя беше от личните приближени познати на госпожа Гогол и знаеше, че формата е просто въпрос на дълбоко вкоренен личен навик. А ако си от Генуа, през Мъртвешката събота се научаваш да вярваш на разума си доста повече, отколкото на сетивата си.
— Е, добре — рече тя с леко потрепващ глас, — предполагам, че ще искаш още малко рибешки бутчета, имам предвид главички, какво ще кажеш?
Грибо се протегна и изви гръб.
— А в избата има малко мляко — добави госпожа Приятна.
Грибо се прозя щастливо.
После почеса ухото си със задния крак. Човечеството е приятно местенце за кратки визити, но не е идеалното място за живеене.
Беше изминал един ден.
— Мазилото на госпожа Гогол изглежда наистина действа — отбеляза Маграт.
Вдигна едно шишенце, наполовина пълно с нещо бледозелено, странно ронливо и с остра миризма, която, човек бе почти сигурен, изпълваше целия свят.
— В него има змийски езичета — подхвърли Леля Ог.
— Не се опитвай да ме разстроиш — възрази Маграт. — Знам, че змийският език е някакво растение. Сладка папрат, струва ми се. Знаеш ли, удивително е какво можеш да приготвиш от растенията.
На Леля Ог, която всъщност бе прекарала половин час в поучителни, да не кажем ужасителни наблюдения над приготвянето на отварата от госпожа Гогол, не й даде сърце да си го признае.
— Точно така — потвърди. — Растения. Виждам, че нищо не може да ти убегне.
Маграт се прозя.
Бяха ги оставили да се разпореждат в двореца. Май никой друг не искаше да се заеме с това. Баба бе настанена в съседната стая.
— Иди да подремнеш малко — рече Леля. — След малко ще отида да сменя госпожа Гогол.
— Но Лельо… Гита… — каза Маграт.
— Мм?
— Всичкото… онова… дето тя го говореше, докато пътувахме. Беше толкова… толкова безмилостно. Нали? Да не си пожелаваме разни неща, да не използваме магията, за да помогнем на хората, и че не може да се направи онова нещо с огъня… а после направи всичките тези неща! Как да го разбирам това?
— Ъ, ами — проточи Леля, — всичко зависи от общото и частното, нали така?
— Това пък какво значи? — Маграт се просна на леглото.