— Значи, че когато Есме използва думи като „всички“ и „никой“, тя не включва себе си.
— Знаеш ли… като се замисли човек… това е ужасно.
— Това е вещерлъкът. Не е меко и не е леко. А сега… заспивай.
Маграт бе прекалено уморена, за да се противи. Протегна се и скоро захърка, някак си учтиво.
Известно време Леля поседя, пушейки лулата си, забила поглед в стената.
После стана и бутна вратата.
Седнала до леглото, госпожа Гогол вдигна очи.
— Иди и ти дремни малко — рече Леля. — Аз ще я поема оттук нататък.
— Има нещо нередно. Ръцете й са добре. Просто не ще да се събуди.
— Всичко зависи от главата при Есме.
— Бих могла да направя няколко нови богове и да накарам всички да вярват в тях наистина силно. Какво ще кажеш? — запита госпожа Гогол.
Леля поклати глава.
— Не мисля, че Есме ще одобри това. Тя не си пада много по богове. Смята, че са загуба на пространство.
— Бих могла да сготвя малко бъркоч. Хората идват откъде ли не, за да го опитат.
— Сигурно си струва да пробваме — съгласи се Леля. — Всяко нещо е от помощ, винаги съм твърдяла. Виж там какво можеш да направиш. Остави рома тук.
След като заклинателката излезе, Леля допуши лулата си и замислено отпи малко ром, загледана във фигурата на леглото.
После се наведе съвсем близо до ухото на Баба Вихронрав и прошепна:
— Няма да се оставиш да те победят, нали?
Баба Вихронрав огледа многопластовия сребрист свят.
— Къде съм?
— В ОГЛЕДАЛОТО.
— Умряла ли съм?
— ОТГОВОРЪТ НА ТОЗИ ВЪПРОС — отвърна Смърт — Е НЕЩО МЕЖДУ НЕ И ДА.
Есме се завъртя и едновременно с нея се завъртяха един милиард фигури.
— Кога мога да се махна оттук?
— КОГАТО НАМЕРИШ ПЪРВООБРАЗА.
— Това подвеждащ въпрос ли е?
— НЕ.
Баба огледа себе си.
— Ето го — каза тя.
А историите просто искат щастлив край. Изобщо не им пука за кого.
Скъпи Джейсън итънъ,
Е, дотук беше Генуа, но аз разбарах зомбарското биле на госпожа Гогол, а тя ми даде рисепта ресептътъ каза ми как се приготвя бананананово Дай-Киро и ми подари едно нещо дето се нарича банджо ум да ти зайде и като цяло е свесна предплагам ако я държиш под око. Май че си върнахме Есме но не знам държи се странно и хрисимо не каквато си е обикновено тъй че я държа под Око просто в случай че Лили я е испързаляла в огледалото. Но мисля че се оправя заштото като се събуди помоли Маграт да й даде пръчката и после нещо я врътна и ги усука ония пръстени по нея и превърна гърнето в букет цветя и Маграт каза че никога не може накара пръчката да направи това а Есме каза не защото, губила време да си пожелава разни нещта вместо да измисли как да ги усъштистви. Та викам си аз, колко хубаво че Есме така и не е получила вълшебнъ пръчка като малка, Лили щеше да е Пикник в сръвнение с нея. Прилагам снимка на гробницата тук можеш да видиш хората ги погребват в кутии над земята ами като е толкова мокро понеже няма да ти се ще да си умрял и да си одавен на сичкото отгоре, казват че патуването разсширява мирогледъ майче аз мога вече да си го източа моя от ушите и да си го вържа под брадичката, сичко най-хубаво, МАМА.
В блатото вуду-вещицата госпожа Гогол метна фрака върху недодяланата му поставка, нахлупи шапката на върха на пръта и затегна пръчката към единия край на напречника с къса връвчица.
Отдръпна се.
Чу се плясък на крила. Легба се спусна от небето и кацна върху шапката. После изкукурига. Обикновено той кукуригаше само привечер, понеже беше птица с характер, но за пръв път бе склонен да отдаде дължимото на новия ден.
След това разправяха, че всяка година в Мъртвешката събота, когато карнавалът е в разгара си и тъпаните бият най-силно, а ромът е почти привършил, един мъж с фрак и цилиндър и с енергията на демон се появява от нищото и повежда танца.
В края на краищата дори историите трябва да започнат отнякъде.
Последва плясък и речните води отново се затвориха.
Маграт се отдалечи.
Вълшебната пръчка затъна в дълбоката кал, където бе докосвана само от крайниците на случайно минаващи раци, които си нямат феи-кръстници и нямат право на никакви желания. В течение на годините тя потъваше все по-надолу и изчезна, както често става, от историята. А това беше всичко, което някой можеше да си пожелае.
Трите метли се издигнаха над Генуа с мъглите, кълбящи се в посока на изгрева.
Вещиците се загледаха надолу към зелените блата, опасващи града. Генуа дремеше. Дните след Тлъстия Следобед винаги бяха кротки, тъй като хората ги проспиваха. Понастоящем към тях се включваше и Грибо, свит в уютното си местенце сред метличината. Раздялата с госпожа Приятна бе истинска мъка за него.