— Е, дотук беше ла душче вита — философски рече Леля.
— Така и не се сбогувахме с госпожа Гогол — обади се Маграт.
— Според мен добре й е известно, че си тръгваме — отвърна Леля. — Много осведомена жена е тя.
— Но можем ли да сме сигурни, че ще си спази думата? — попита Маграт.
— Да — каза Баба Вихронрав.
— Тя е много честна, по свой начин — рече Леля Ог.
— Да, така е — съгласи се Баба. — Освен това й казах, че може и да се върна.
Маграт косо изгледа метлата на Баба. Сред багажа, привързан към метличината, се подаваше голяма кръгла кутия.
— Ти хич не пробва шапката, която тя ти подари — обвини я Маграт.
— Видях я — студено отвърна Баба. — Не ми става.
— Мисля, че госпожа Гогол няма да подари шапка, дето да не става — възрази Леля. — Дай да я видим, а?
Баба изсумтя и отвори капака на кутията. Докато вадеше шапката, към мъглите под тях се запремятаха книжни топки.
Маграт и Леля Ог се опулиха.
Те, разбира се, бяха свикнали с идеята за плодове върху шапките — самата Леля Ог имаше черна сламена шапка с восъчни черешки, която носеше на специални семейни вражески сбирки. Но тази имаше нещо доста повече от черешки. Горе-долу единственият плод, който липсваше по нея, беше пъпеш.
— Определено е много… чуждоземна — отбеляза Маграт.
— Хайде — рече Леля. — Пробвай я.
Баба го стори малко глуповато, увеличавайки ръста си с около две стъпки, по-голямата част от които беше ананас.
— Много е колоритна. Много… модерна — рече Леля. — Не всеки може да носи такава шапка.
— Наровете ти отиват — заяви Маграт.
— И лимоните — додаде Леля.
— Ей! Вие двете да не ми се присмивате, а? — подозрително каза Баба Вихронрав.
— Искаш ли да се огледаш? — попита Маграт. — Тук някъде имах огледалце…
Тишината се спусна като гилотина. Маграт почервеня. Леля Ог й хвърли свиреп поглед. Те внимателно погледнаха Баба.
— Да-а-а — след, както им се стори, цяла вечност проточи тя. — Мисля, че бих се огледала.
Маграт излезе от вцепенението си, затършува из джобовете и извади малко дамско огледалце с дървена рамка. Подаде го.
Баба Вихронрав се вгледа в отражението си. Леля Ог тайно придвижи метлата си малко по-наблизо.
— Хъм — след известно време произнесе Баба.
— Всичко е от начина, по който гроздето пада над ухото ти — окуражително рече Леля. — Ако изобщо има авторитетна шапка, тази е, да знаеш.
— Хъм.
— Не мислиш ли? — попита Маграт.
— Е — призна си Баба примирено, — може би става за чужбината. Където няма да ме гледа никой, който ме познава. Поне никой по-важен.
— А като се върнем у дома, винаги можеш да я изядеш — отбеляза Леля Ог.
Те се поотпуснаха. Усещането беше като след изкачен връх или след преодоляна опасна долина.
Маграт сведе поглед към кафявата река и подозрителните дънери по песъчливите й брегове.
— Всъщност искам да знам дали госпожа Гогол е лоша или е добра? С всичките мъртъвци и алигатори, и прочее…
Баба погледна изгряващото слънце, чиито лъчи пробождаха мъглите.
— Доброто и лошото са измамни неща — отвърна тя. — Аз не съм много сигурна къде точно се вписват хората. Май че значение има само гледната точка. Знаете ли — добави тя, — наистина ми се струва, че оттук виждам ръба.
— Странна работа — отзова се Леля, — казват, че в някои чужди краища има слонове. Право да си кажа, винаги съм искала да видя слон. А в Клач или нейде си имало някакво място, където хората се катерят по разни въжета и изчезват.
— Защо?
— Отде да знам. Сигур има някаква хитра чуждестранна причина.
— В една от книгите си Дезидерата пише, че имало нещо много любопитно, свързано с гледането на слонове — обади се Маграт. — Тя казва, че в равнините Сто когато някой каже, че отива да види слона, това значи, че просто тръгва на път, защото му е писнало да стои на едно място.
— Проблемът не е в стоенето на едно място — изфилософства Леля. — Важното е съзнанието да не се залута.
— Бих искала да се кача до Главината — рече Маграт. — Да видя с очите си древните храмове, описани в Първа глава от „Пътят на Скорпиона“.
— И от тях ще научиш неща, които преди не си знаела, така ли? — с необичайна острота запита Леля.
Маграт хвърли поглед към Баба.
— Вероятно не.
— Е — попита Леля — какво да бъде, Есме? Връщаме ли се у дома? Или отиваме да видим слона?
Метлата на Баба леко се завъртя от полъха на вятъра.
— Ти си отвратителна стара чанта, Гита Ог — отвърна Баба.