Алисия бе махнала отвратено с ръка. Да помолиш някого за пари, означавало да му позволиш да ти се меси в живота. Никой на Амелия стрийт не иска полицията на Мейфеър да се намърда в къщата, нали? Древната Евелин не обича шума, нито непознатите мъже. Бащата на Мона не иска никой да му задава въпроси. И така нататък и така нататък. Все извинения.
А всичко ръждясваше, гниеше, разпадаше се и никой не правеше нищо по въпроса. Две от баните в задната част на къщата не работеха от години. Крилата на прозорците бяха счупени или запечатани с боя. О, списъкът бе безкраен.
Изведнъж една коварна мисъл се прокрадна в главата на Мона. Тя се бе прокраднала и преди, когато Майкъл й каза, че къщата й е в италиански стил. Какво ли би казал той за сегашното й състояние? Може би щеше да й обясни някои неща, като например, дали мазилката в нейната стая ще падне отново? Все пак би трябвало да знае. Нали с това се занимава, реставрира къщи. Ами да го заведе у дома да види къщата тогава.
Но тогава щеше да се случи неизбежното. Той щеше да види Алисия и Патрик постоянно пияни и щеше да се обади на чичо Райън, нещо, което все някой някога щеше да направи. Да, така щеше да стане. А леля Беа пак щеше да настоява да ги настанят в клиника.
Но това, което никой не разбираше, бе, че тези клиники носят повече вреда, отколкото полза. Алисия се връщаше оттам още по-луда, още по-нетърпелива да удави в алкохол нещастието си. Последният път бе станало особено лошо. Тя започна да троши всичко в стаята на Мона, която се опита да прикрие с гръб компютъра си.
— Да заключиш майка си в клиника! Ти го направи, нали? Ти и Джифорд. Ах, ти, лъжлива малка вещице, как можа да причиниш това на собствената си майка. Мислиш ли, че аз бих постъпила така с майка си? Ти си вещица, Древната Евелин е права, ти си вещица, махни тая панделка от косата си!
А след това се сбиха, Мона я хвана за китките и я забута назад.
— Стига, мамо, стига!
Алисия се отпусна като чувал картофи на пода, хлипаше и удряше с юмрук. След това последва нещо невероятно, Мона видя Древната Евелин на прага на стаята си, което означаваше, че бе прекосила дългия път по стълбите съвсем сама.
— Не бий детето! Алисия, ти си една нещастна пияница. И мъжът ти е жалък пияница.
— Това дете ме тормози! — зави Алисия.
Не, Мона повече нямаше да изпрати майка си в клиника. Но другите може би щяха да го направят. Никога не се знаеше. Най-добре беше да не води Майкъл там, дори и да искаше да й помогне да оправи къщата. Така, този план отпада. Минаваме на следващия.
Когато започна да се съблича, банята вече бе изпълнена с прекрасна пара. Мона изгаси осветлението, така че да остане само оранжевото пламъче на газовия нагревател, и потъна в топлата вода. Остави косата си да заплува по повърхността на водата, като на Офелия, която се отпуска към смъртта в потока.
Завъртя глава настрани, за да намокри дългата си коса, виждаше как червените кичури плават около нея. Започна да маха парченцата сухи листа. Господи! Едното май беше хлебарка! Колко гадно. Точно заради това косата й беше така гъста и блестяща — заради дългото киснене и плакнене. Водата от душа щеше да я сплеска. Мона обичаше косата й да е бухнала и гъста.
Парфюмиран сапун. Нима не го очакваше? И шишенце с гъст перлен шампоан. Тези хора знаеха как да живеят. Беше като в луксозен хотел.
Изми косата и тялото си съвсем бавно, наслаждаваше се на всеки миг, насапуниса се внимателно и се потопи във водата, за да отмие пяната. Може би все пак щеше някак да ремонтира къщата на Амелия стрийт, без да допусне семейната полиция. Може би ще успее да обясни на чичо Майкъл, че нещата трябва да се направят тихо и предпазливо, че не бива да говори с Патрик и Алисия. Но какво щяха да правят, когато Древната Евелин започнеше да гони работниците или да им забранява да използват шумни машини?
Беше толкова хубаво да е чиста. Отново си помисли за Майкъл, спящия гигант в леглото на вещицата.
Изправи се и посегна към хавлията. Изсуши енергично косата си и я метна напред, после назад. Обожаваше да е чисто гола. После излезе от ваната. Меката памучна нощница й създаде усещане за уют и сигурност, въпреки че, разбира се, й беше твърде дълга. Тя я вдигна леко нагоре като малко момиченце от старомодна картина. Точно така се и чувстваше. Така я караше да се чувства и панделката. Това бе любимата й маскировка — на малко старовремско момиченце — толкова любима, че вече преставаше да бъде маскировка.
Отново изсуши яростно косата си, после взе четката от тоалетката, огледа се за миг в огледалото и започна да се разресва енергично — от челото към раменете, за да може косата да изсъхне пригладена.