Выбрать главу

В Лили имаше някаква мощ, въпреки че тялото й изглеждаше като изплетено от въжета и сухожилия под копринената кожа.

— Вече ти казах, прапрадядо — обади се Мона. — Пратихме двама полицаи с нея. Те са отвън. Всички в Ню Йорк са заедно. Предупредени са. Никой от семейството не е сам. Всички са предупредени.

— И повече нищо не се е случило — каза Пейдж любезно, — нали така?

— Точно така — отвърна Лорън. Бе успяла да остане все така добре фризирана и елегантна през дългия ден и през нощта. Нито едно от сребристите косъмчета в косата й не стърчеше. — Не сме го открили — каза тя, сякаш се опитваше да успокои истеричен клиент, — но няма да има повече нещастия от този род. Както знаеш, много хора работят по разследването.

Пейдж кимна и обърна очи към Мона.

— Ти си истинска легенда, Мона — каза тя и се усмихна извинително, както човек се усмихва на красиво дете. — Чух много за теб. Беатрис все те споменава в писмата си. А и ти ще си наследницата, ако не успеем да си върнем Роуан.

Шок.

Никой не бе казвал подобно нещо на Мона. Никой никога дори не беше намеквал за това, нито тук, нито в центъра, нито другаде. Тя не се сдържа и се обърна към Лорън, но тя не срещна погледа й.

Нима вече е решено?

Никой не я погледна. Умовете им също бяха затворени за нея. Внезапно тя осъзна, че само Фийлдинг се взира в нея. Осъзна и че никой от тях не е шокиран от думите на Пейдж, освен нея самата. Значи беше решено, но не и в нейно присъствие, и никой нямаше желание да й обясни. Въпросът беше твърде важен, за да бъде обсъждан сега. И все пак това беше невероятно, наследница на завещанието. В този миг в ума й прелетя саркастична мисъл: „Нима имате предвид откачената малка Мона с панделката и сатенения пояс, детето на пияницата Алисия?“.

Но не го каза. Изпита остра болка. „Роуан, не умирай. Роуан, съжалявам.“ Най-порочният и съблазнителен спомен проблесна в ума й: гърдите на Майкъл Къри се надвесват отгоре й, членът му се изплъзва от нея за миг, така че тя го вижда за секунда — копие, извисяващо се от гнездо косми.

Затвори здраво очи.

— Трябва да повярваме, че можем да помогнем на Роуан — каза Лорън, макар че гласът й звучеше съвсем тихо и безнадеждно и някак опровергаваше думите й. — Завещанието е много обширен въпрос. В момента трима адвокати работят над документите, но Роуан е още жива. Роуан е горе, в тази къща. Тя оцеля след операцията и това бе краят на нещастията й. Лекарите вече извършиха своето чудо. Сега е време ние да опитаме да направим друго.

— Знаеш какво искаме да опитаме, нали? — попита Лили, а очите й още блестяха от сълзи. Беше заела някак защитна поза, с кръстосани пред гърдите ръце, а едната й длан почиваше на гърлото. Мона си помисли, че за първи път гласът й звучи треперлив и старчески.

— Да, зная — каза Пейдж. — Чичо ми каза всичко. Разбирам. През тези години съм чувала много за всички и ето ме тук сега. В тази къща. Нека ви кажа, че не знам дали ще съм ви от голяма полза. Това е сила, която другите чувстват, но не и аз самата. Дори не знам точно как да я използвам, но винаги съм искала да опитам.

— Ти си една от най-силните — каза Мона. — Само това има значение. Тук сме се събрали най-силните. Никой от нас не знае как да използва дарбата си.

— Тогава да започваме. Да видим какво можем да сторим — каза Пейдж.

— Само че не искам никакви глупотевини — обади се Рандъл. — Ако някой почне да каканиже някакви откачени думи…

— Разбира се, че няма — отвърна Фийлдинг, скръстил ръце върху бастуна си. Очите му бяха станали още по-воднисти. — Но аз ще трябва да се кача с асансьора. Мона, ти ще ме заведеш. Рандъл, ще трябва да дойдеш с нас.

— Ако не искаш да идваш — отбеляза Лорън с ледения си глас, — не си длъжен, никой от вас не е. Ще го направим сами.

— Идвам — сопна се Рандъл. — Но искам да бъде отбелязано за протокола, че това семейство сега се води по акъла на тринайсетгодишно момиче!

— Това не е вярно — каза Лили. — Всички искаме да го направим. Рандъл, моля те, помогни ни и не създавай проблеми точно сега.

Тръгнаха заедно към сенчестия коридор. Мона никога не бе харесвала този асансьор. Беше твърде малък, твърде прашен, стар и твърде мощен. Последва двамата старци вътре, като помогна на Фийлдинг да се настани в единия стол в ъгъла — малък дървен античен стол с камъшитена седалка. Затвори вратата, затръшна решетката и натисна копчето. После сложи ръка на рамото на Фийлдинг.