От: Старшите
До: Аарън Лайтнър, Юри Стефано
„Господа,
Рядко сме се изправяли пред подобна дилема: отстъпничество на двама членове на ордена, които не само са твърде скъпи за нас, но са и ценни, опитни изследователи, пример за подражание на новите членове и послушници. Трудно ни е да разберем как изобщо се случи всичко това.
Обвиняваме себе си. Аарън, ние не те информирахме за всичко, свързано със случая на вещиците Мейфеър. Искахме да насочим вниманието си изцяло върху семейството и затова ти спестихме известна информация относно легендите за Донелайт в Шотландия, всъщност относно келтите в този регион на Северна Британия и Ирландия. Сега разбираме, че е трябвало да бъдем по-изчерпателни и открити от самото начало.
Молим те да разбереш, че никога не сме имали намерение да ви манипулираме или използваме. В духа на успешното разследване ние не искахме да оповестяваме предположения или подозрения, докато не се уверим изцяло в отговорите на въпросите, които ни занимават.
Сега разбираме, че в тясно практически смисъл сме направили грешка в преценката си. Ти ни изостави. Знаем обаче, че не си направил това с лека ръка. Отново изтъкваме, че отговорността за тази трагедия пада на нашите плещи.
Нека се върнем на въпроса. Вие вече не сте членове на Таламаска. Вие сте отлъчени без предупреждение, което означава просто, че официално сте отделени от ордена, лишени сте от неговите привилегии, от задълженията му, от записите и подкрепата му.
Вече нямате никакво разрешение от нас да използвате каквито и да е материали, събрани от вас, докато сте били под крилото ни. Не можете да възпроизвеждате, обсъждате, разпространявате каквито и да било знания, които имате или може да придобиете по въпроса за вещиците Мейфеър. Искаме да сме много ясни по тази точка.
Разследването на вещиците Мейфеър сега е в ръцете на Ерих Столов и Клемент Норган, както и на няколко други мъже, които работят за тях в други части на света. Те ще се опитат да осъществят контакт със семейството — без вашата помощ и с пълното съзнание, че вие вече не сте свързани с нас и те не са свързани с вас.
Молим ви само за едно: не се намесвайте в тяхната работа. Освобождаваме ви от всякакви отговорности, но не бива да се превръщаше в пречка пред това, което трябва да сторим.
За нас е изключително важно създанието, на име Лашър, да бъде намерено. Нашите членове имат изрични заповеди. Моля, разберете, че от сега нататък вие няма да получавате никакви поръчения от тях.
В някакъв бъдещ момент ще ви поканим да се върнете в метрополията, за да обсъдите с нас подробно (чрез писмена комуникация) отлъчването си и възможността за вашето повторно посвещение и възстановяване на обетите ви.
Засега само можем да ви кажем «сбогом» от името на вашите братя и сестри в Таламаска, от името на Антон Маркус, новият директор, и от името на всички нас, които ви обичаме, ценим ви и сме натъжени от това, че вече няма да бъдете в нашето лоно.
Моля, отбележете, че в подходящото време и по подходящите канали ще получите богатите фондове, които сме депозирали на ваша сметка за покриването на разходите ви, във вид на обезщетение. Това ще бъде последната материална помощ, която ще получите от нас…
Юри сгъна хлъзгавите страници и прибра своето копие в джоба на сакото си, до пистолета.
Погледна към Аарън, който изглеждаше спокоен и дълбоко замислен.
— Моя ли е вината за това? — попита Юри. — За това, че те отлъчиха така бързо? Може би не трябваше да идвам?
— Не, и през ум да не ти минава. Бях изключен, защото отказах да си тръгна оттук и защото не спрях да изпращам запитвания в Амстердам какво точно става. Бях отлъчен, защото отказах „да наблюдавам и да бъда винаги тук“. Доволен съм, че дойде, защото сега съм разтревожен за всичките си приятели от ордена. Не знам как да им го кажа. Но ти, ти, който си ми най-скъп от всички, с изключение на Дейвид, си тук и знаеш онова, което и аз знам.
— Какво искаш да кажеш? Защо си притеснен за другите членове?
— Аз не съм един от Старшите. На седемдесет и девет съм и не съм един от тях. — Той погледна Юри.
Разбира се, това просто признание беше очебийно нарушение на правилата.
Аарън продължи:
— Дейвид Талбът също не бе един от тях. Той ми го каза, преди да… напусне ордена. Каза ми, че никога не е говорил с някой, който е Старши. Да, наистина, по един или друг начин е разбирал, че определен човек не е Старши. Никой не знае кои са Старшите.