Выбрать главу

Дали сега щеше да започне да се чифтосва безразборно? Кой знае.

Майкъл се страхуваше да не дойдат още новини за втора вълна от необясними смъртни случаи. Непознато заболяване се проявява внезапно. Жени в моргите на Далас, Оклахома Сити или Ню Йорк. Представи си само, това високо, синеоко създание всъщност носи смърт с прегръдките си. Защото без никакво изключение неговото смъртоносно семе бе принудило всички тези жени да овулират на мига, за да може яйцеклетката да бъде оплодена и ембрионът да започне да се развива със стремително темпо.

Това беше станало ясно от изследванията на лекарите. Знаеше се и че той, Майкъл, носи допълнителните хромозоми, които обаче не са активни. Както и Мона, в нея също бяха неактивни. И Пейдж Мейфеър от Ню Йорк, както и Древната Евелин и дори Джералд, и Райън.

Семейството понасяше това относително добре. Сега се говореше най-вече дали Кланси и Пиърс трябва да се женят, тъй като и двамата имаха допълнителния набор хромозоми.

А какво щеше да прави с Мона? Дали щеше да посмее да я докосне отново? И двамата носеха тази мутация, но до колко значима бе тя? Доколко тя обуславяше раждането на Лашър? Дали всичко не бе причинено от неговия дух, който се бе промъкнал в бебето и бе превзел тялото му? Така или иначе, какво право имаше изобщо да докосва Мона? Това беше минало. Превърна се в минало в мига, в който видя Роуан на носилката. Минало, минало, минало. Беше получил достатъчно наслади в живота. Сега можеше да остане в това кресло завинаги само за да бъде с нея.

И все пак съществуваха основателни аргументи, които позволяваха да бъдат игнорирани генетичните анализи. Според лекарите. Поне в случая на Кланси и Пиърс трябвало да се доверят на „природата“. Защото сестрите на Пиърс не носеха в себе си това продължение на двойната спирала, те имаха допълнителни гени, но не било същото. Райън и Джифорд също имали допълнителните гени, но ето че не бяха родили чудовище. Майкъл също бе имал любовници. Да, и ако преди години приятелката му не бе решила да направи аборт, той сигурно щял да има нормално дете.

Съдебно-медицинският анализ на гените на Деидре също показа, че тя няма допълнителни хромозоми, и все пак бе родила дете, което ги носеше. Но пък дали онези, които ги имаха, не си търсеха белята?

— Вижте, това същество проникна в света на Коледа. Не го направихме ние с Роуан. Ние просто създадохме зародиш и онзи демон го отне от Божиите ръце. Бебето не растеше безконтролно в утробата на Роуан. Тя не пометна. Не и преди онова създание да се всели в нея.

Божиите ръце. Странно бе да използва тази дума. Божии. Но колкото по-дълго стоеше в тази къща, колкото по-дълго стоеше в Ню Орлиънс — всъщност нямаше причина да смята, че няма да остане тук завинаги — толкова по-естествена му се струваше идеята за Бог.

Така или иначе изследванията продължаваха. Екип от наети от семейството лекари работеше денонощно, за да разбули мистерията, работеха дори и сега…

С тях обаче нямаше да се случи нищо лошо. Само Райън и Лорън знаеха къде се намират, имената им и лабораторията, в която работеха. Този път Таламаска нямаше да разбере, защото Аарън вече не вярваше на ордена и дори го подозираше в най-лошите грехове.

— Аарън, успокой се — каза му Майкъл по-рано този следобед. — Може и Лашър да е убил онези лекари, разбери го. Вероятно той е убил всички, които са имали някакво доказателство.

— Но той е един, Майкъл. Не може да бъде на две места едновременно. Моля те, повярвай ми, аз съм от хората, които не правят прибързани заключения, особено по отношение на организацията, към която съм бил лоялен през целия си живот.

Майкъл не настоя. Само че тази идея не му харесваше, даже изобщо не му харесваше. От друга страна, имаше нещо, което трябваше да сподели с Аарън! Само да останеха за малко насаме, но това като че бе невъзможно. Когато Аарън се бе отбил тази сутрин, Юри, онова циганче, беше с пет, както и неуморимият Райън със своя клонинг — Пиърс.

Майкъл си погледна часовника. Беше десет и половина. Първата брачна нощ на Аарън. Зачуди се дали е уместно да му се обади. Разбира се, те нямаше да имат меден месец. Как иначе? Но все пак се бяха оженили днес, вече бяха законни съпруг и съпруга, а цялото семейство бе щастливо. Майкъл чу достатъчно от братовчедите, отбили се през деня, за да е сигурен в това.