Вещиците: Лашър [bg]

Е, ще трябва да напише бележка на Аарън. Не биваше да забравя. Ще помни всичко, ще бъде готов и няма да се оставя умората да го застигне и обърка. Не и този път.

Обърна се и отвори тихо горното чекмедже на шкафа. Големият пистолет беше истинска красота. Много му се искаше да може да иде на някое стрелбище и да постреля. Мона каза, че и тя обича да го прави. Двете с Джифорд ходели в Гретна, на някакво много забавно място, където можеш да стреляш с тапи в ушите и защитни очила по картонени мишени.

Да, пистолетът, до него имаше бележник, който сам бе оставил там преди няколко седмици. И черна химикалка с остър връх. Идеално.

Извади бележника и химикалката от чекмеджето.

„Скъпи Аарън,

Някой ще трябва да ти донесе тази бележка, защото няма да имам възможност да се виждам с теб известно време. Все още мисля, че не си прав по отношение на «Т». Те не могат да сторят подобно нещо. Просто не могат. Но има и още едно мнение по въпроса, което трябва да знаеш.

Това е поемата, която Жулиен изрецитира пред мен. Казала му я е Древната Евелин преди повече от седемдесет години. Не мога да изляза, за да попитам Евелин дали я помни. Пък и тя вече не говори смислено, така разбрах. Може би ти ще успееш да я попиташ. Ето как съм я запомнил:

Ще дойде времето на някой много зъл, ще дойде времето на някой тъй добър. И вещицата между тях ще се преобрази, за да отвори портата широко.

Ще има болка и страдание, дорде се спъват, кръв и страх, дорде се учат. Страдание ще сполети тоз Рай цъфтящ, проклятие за всички що тъгуват.

Пазете се от наблюдателите в този час, а лекарите прогонете надалече, учените само ще подхранят злото, учените ще го възвисят високо.

Нека демонът разкаже своята история, оставете го мощта на ангелите да събуди, призовете мъртвите като свидетели, обърнете в бягство алхимиците.

Посечете всяка нечовешка плът с груби и жестоки инструменти. Така, умирайки на мъдростта на прага, душите изтерзани ще потърсят светлината.

Погубете бебетата, що не са деца, към чистокръвните бъдете безпощадни. Иначе не ще настъпи нова пролет в Рая, иначе не ще царува повече родът ни.“

Прочете го отново. Ужасен почерк. Доста си го развалил, момче. Но все пак се четеше и той огради думите „учени“, „лекари“, „наблюдатели“.

Написа:

„Жулиен също беше изпълнен с подозрения. Имало е инцидент в една църква в Париж, който не е описан в твоето досие.“

Сгъна листа и го прибра в джоба си. Можеше да го повери единствено на Пиърс или на Джералд. Все някой от тях щеше да се появи преди полунощ. Или може би Хамилтън, който бе отишъл да поспи. Хамилтън не беше никак лошо момче.

Пъхна химикалката в джоба си и посегна да стисне пръстите на Роуан. Те потрепнаха и той скочи сепнат.

— Просто рефлекс, господин Къри — обади се сестрата от сенките. — Случва се от време на време. Ако беше вързана за някой от апаратите, иглата му щеше да полудее, но това всъщност не означава нищо.

Той отново се облегна назад, без да пуска ръката й, нямаше да й позволи да стане така студена и безжизнена като преди. Загледа се в профила на Роуан. Като че главата й бе извъртяна леко наляво, но може би просто така му се струваше. Или пък някой я беше помръднал по някаква причина.

Усети, че пръстите й отново се стягат.

— Ето, пак стана — каза той и се изправи. — Светнете лампата.

— Това нищо не значи, не се измъчвайте така — каза сестрата. Отиде тихо до нощната масичка и докосна дясната китка на Роуан. После извади малко фенерче от джоба си, наведе се и насочи лъча му към едното око на болната.

Отстъпи назад и поклати глава.

Майкъл пак седна. Добре, скъпа. Добре. Ще го хвана. Ще го убия. Ще го унищожа. Ще се погрижа да сложа край на живота му в плът. Ще го направя, скъпа. Този път нищо не може да ме спре. Нищо. Целуна отворената й длан. Пръстите не помръднаха. Целуна я отново, после затвори ръката и я пусна.

Мисълта, че тя може би не иска да я докосва, нито пък да палят свещи, нито някой да се приближава до нея, бе ужасяваща. Та тя бе заключена в тялото си и не можеше да промълви и дума.