— Точно така. Не му позволявай да завърже разговор с теб. Просто го дръж под око.
— О, всичко това звучи съвсем по католически и в духа на Таламаска — каза Майкъл. — Не влизай в общение с Дявола, не влизай в общение със злите демони.
Юри сви рамене и леко се усмихна. Загледа се в тъмното. Очите му се спряха на далечния силует на Клемент Норган. Майкъл едва успяваше да го различи. Навремето това нямаше да е проблем, но сега не виждаше добре на тъмно. И все пак знаеше, че мъжът е там. Споходи го и мисълта, че някъде тук, в мекия нежен мрак, стои и Лашър — наблюдава и чака.
Но какво?
— Какво ще правиш сега, Юри? — попита Майкъл. — Аарън каза, че са ви изритали.
— Ами не зная — отвърна Юри и усмивката му стана още по-широка. — Приятно ми е, като си помисля, че вече мога да правя нещо съвършено различно. Не се бях замислял за това. — После лицето му помръкна. — Но аз имам предопределение.
— Какво е то?
— Да разбера защо се случи всичко това в Таламаска. Да разбера… кой е взимал решенията и кога. Недей, знам какво ще кажеш. Звучи, сякаш става дума за ЦРУ, нали? Тази вечер бях в къщата на Мона Мейфеър и използвах компютъра й. Опитах се да вляза в архивите на метрополията, но всички кодове бяха блокирани. Представи си само — да сменят толкова много пароли само заради мен. Може би винаги са го правили. Но докато бях там, не смениха нито една парола. Боже, това е някаква лудост.
Майкъл кимна. За него нещата бяха много прости. Той щеше да убие онова създание. Но защо да го обяснява на Юри.
— Кажи на Аарън, че съжалявам, задето не отидох на сватбата. Искаше ми се.
— Да, той разбира. Пази се. Наблюдавай и бъди нащрек. Враговете са двама, не забравяй!
След тези думи Юри отстъпи назад и тръгна. Само с няколко широки крачки се озова на отсрещната страна на Честнът стрийт и после надолу по Първа, без да поглежда към Норган.
Майкъл изкачи стълбите към къщата и извика пазача до вратата.
— Наблюдавайте онзи мъж ей там.
— О, няма проблеми. Той е частен детектив, нает от семейството.
— Сигурен ли сте?
— Да, показа ми картата си.
— Не мисля така. Юри го познава. Той не е частен детектив. Някой от семейството казвал ли е, че го е наел?
Пазачът бе объркан.
— Не, той ми показа картата си. Но вие сте прав. Трябваше да питам Райън или Пиърс Мейфеър.
— Точно така.
Майкъл мислеше да добави: „Обади им се“, но вече слизаше по стълбите, за да иде сам при мъжа отсреща. Тогава си спомни странното религиозно предупреждение: „Не говори с него“.
— Познавате ли смяната си? — попита той пазача. — Имената им, лицата им.
— Да, всички до един. Както и момчетата отзад. Знам кой застъпва в три следобед и в полунощ утре вечер. Имам имената на всички. Ще разпитам онзи мъж. Вижте, нека го разкарам оттук. Та той каза, че работи за семейството.
— Не, само го наблюдавайте. Може би наистина Райън го е наел и е забравил да ни каже. Наблюдавайте го, както и всички наоколо, но не пускайте никого, без да ме питате.
— Разбира се, сър.
Майкъл се върна в къщата и затвори голямата врата след себе си. За миг се облегна на нея и се загледа към тесния коридор — старата позната гледка на високата врата във форма на ключалка към трапезарията и част от цветните стенописи зад нея.
— Какво става, Жулиен? Какво ще предприеме той сега?
Утре семейството щеше да се събере в трапезарията, за да обсъди точно този въпрос. Какво да направят, ако мъжът не се появи? Какво е задължението им спрямо останалите? Как да процедират?
— Ще действаме според онова, което знаем и както са длъжни да действат корпоративните адвокати — бе казал Райън. — Този мъж похити и малтретира Роуан. Точно това трябва да бъде съобщено на всички служби на реда.
Майкъл се усмихна. Започна да се изкачва бавно по дългото стълбище. Недей да броиш стъпалата, не мисли за тях, не мисли за потрепването в гърдите си, нито за странното усещане в главата.
Щеше да е много забавно да работят със „службите на реда“ и същевременно да се опитват да запазят тайната. Господи, какво ли щяха да измислят вестниците. Вероятно щяха да обявят мъжа за някакъв „сатанист“, член на жесток и много опасен култ.
Спомни си за онзи ярък дух, за мъжа, когото веднъж бе видял зад яслата в църквата на Коледа и в градината на тази къща. Спомни си лъчистото му изражение.
Какво ли е да бъдеш изгубен в плътта и целият свят да те търси, а, Лашър? Да си просто игла в купа сено, а не мощен дух като преди? Но днес вече откриват иглите в сеното. А ти си нещо като семейния смарагд, загубен из кутията с бижута. Не е толкова трудно да бъдеш открит, хванат, задържан, както никой никога не е успявал да те хване, когато си бил още само демонът на Жулиен.