Беше ли мъртва майка й? Тя трябваше да иде при Майкъл, да каже на Майкъл какво е казала майка й. Чувстваше любов и нежност, когато мислеше за Майкъл, майка й го обичаше. После щеше да иде в Донелайт. Дали баща й я чакаше там сега?
Продължи да пие. Мъжът се смееше. Отново пусна музиката. Бум, бум, бум. Тя остави бутилката да падне от ръцете й и изтри устни. Трябваше да върви.
— Ще тръгвам.
— Не още, скъпа. — Той седна до нея, взе бутилката от млякото и я премести внимателно встрани. — Искаш ли малко сладолед? Хората, които обичат мляко, харесват и сладолед.
— Никога не съм яла сладолед — каза тя.
— О, скъпа, много ще ти хареса. — Той отвори опаковката и започна да я храни с малка лъжичка. О, това повече приличаше на млякото на майка й — сладко и вкусно. Тръпка премина през тялото й. Тя взе кутийката и започна да яде. Тананикаше си с музиката. Внезапно потъна изцяло в ритъма и вкуса. Опита се да се отърси от тях и да се върне в настоящето. Малка сграда в гората — тя и той сами на пода. Всички танцьори си бяха тръгнали. Той искаше да го прави с нея. И петното кръв след това, когато тя посегна надолу.
— То само умира така.
— Кое, скъпа?
— Бебето. Не мога да правя деца с мъже, само с баща си.
— Хо-хо, скъпа! Най-добре не казвай това никому.
Тя не разбра какво има предвид, но той беше щастлив. Беше мил. Мислеше, че тя е красива. Не беше нужно да го казва. Виждаше го в очите му. Със или без музика, виждаше обожание в очите му. Харесваше и миризмата й. Тя го караше да се чувства млад.
Той я издърпа на крака и кутийката със сладоледа се търкулна на пода. Беше й хубаво в прегръдките му, люлееше се напред-назад, напред-назад. Като езиче на камбанка, което призовава хората в долината. Чуваш ли камбаната, която гони демоните! Чуваш ли камбаната?
Той я притисна до себе си и гърдите й се опряха болезнено в неговите. Странен бодеж.
— О, ти си направил мляко в мен — прошепна тя. Отдръпна се и се опита да прогони музиката от ума си. — Виж само. — Скъса си ризата и стисна едното си зърно.
От него покапа мляко. Надали щеше да й помогне, ако пиеше от собственото си мляко. Тя жадуваше за майка си, жадуваше за кърма. Той бе направил бебе в нея, което щеше да умре, но гърдите й имаха мляко. Е, това ще отмине, особено ако той спре да го прави с нея. Ами ако не отмине? Нищо. Когато се събереше с баща си в Началото, щеше да има нужда от мляко, гърдите й трябваше да са пълни с мляко. От нейната утроба ще дойдат всички деца — гладни, красиви деца, докато долината отново се изпълни с тях, както преди, след като бяха прогонени от острова.
Тя се обърна и коленичи. Вдигна бутилката с мляко. Музиката почти я поглъщаше. Започна да пие жадно, докато вътре не остана нищо.
— О, скъпа, ти наистина обичаш мляко.
— Да, много обичам — отвърна тя и веднага забрави какво е казал току-що. — Музиката. Спри музиката.
Той я притискаше към пода.
— Нека го направим отново, скъпа.
— Добре — каза тя. — Но ще кървя още малко. — Гърдите я наболяваха. Вероятно това не беше лошо. — Не можем да направим бебе, запомни го.
— О, надявам се, скъпа, защото ти си най-прекрасната малка девойка, най-прекрасното нещо, което някога… някога… съм виждал.
Трийсет и три
Срещата в трапезарията започна в осем часа. Сестрите обещаха да се обадят на Майкъл, ако настъпи и най-малката промяна. По това време в трапезарията бе светло и нямаше нужда да палят лампите. Слънцето нахлуваше през южните прозорци и дори през северния откъм улицата. Сега се виждаха всички детайли по стенописите с пейзажи от Ривърбенд. Една сребърна кана с кафе сияеше на бюфета. До белия цокъл бяха наредени допълнителни столове.
Когато семейството се настани около овалната маса, настъпи неловка тишина. Първи заговори лекарят:
— Роуан е стабилизирана. Вече я храним на системи. Кръвните й изследвания са добри. Диурезата също. Сърцето й е здраво, но не можем да очакваме особена промяна. Майкъл държи да продължаваме така, сякаш тя ще се възстанови, да правим всичко възможно да стимулираме нервната система и да се грижим да й създадем уют. Това означава да се пуска музика в стаята, вероятно и филми, или телевизия, радио, както и да се провеждат разговори на разумни теми, но на тих глас. Крайниците на Роуан ще бъдат раздвижвани ежедневно. Косата й ще бъде сресвана и поддържана. Ноктите също. Тя ще получава същата обич и грижа, както ако беше в съзнание. Има средства да си позволи най-доброто и ще го получи.