Выбрать главу

— Но тя може да се събуди — обади се Майкъл. — Може да се събуди…!

— Да — каза лекарят. — Възможно е, но не е много вероятно.

Все пак всички бяха съгласни, че това трябва да се направи. Сесилия и Лили дори изразиха облекчението си, тъй като и двете бяха изгубили надежда след дългата нощ край леглото на Роуан. Беатрис каза, че Роуан без съмнение ще почувства тази любов и грижа. Майкъл спомена, че не знае каква музика харесва тя. Дали някой от тях знаеше?

Лекарят обаче имаше да каже още нещо.

— Ще продължим с интравенозното хранене, докато тялото й поддържа добър метаболизъм. Може да дойде време, когато ще се появят проблеми с черния дроб и бъбреците, но е още рано за това. Засега Роуан получава балансирано хранене. Сестрата твърди, че тази сутрин даже е всмукала малко течност през сламка. Ще продължим с това, но докато не се появи някаква реална възможност да я храним така — в което се съмнявам — ще я оставим на системи.

Всички кимнаха.

— Беше само една-две капки — каза Лили. — Като бебешки смукателен рефлекс.

— Това може да бъде поощрено! — каза Мона. — За бога, тя сигурно харесва вкуса на храната!

— Да, вероятно има значение — обади се Пиърс. — Трябва периодично да…

Лекарят кимна успокоително и направи знак, за да привлече вниманието им.

— По някое време — започна той — сърцето на Роуан ще спре и животът й няма да бъде поддържан изкуствено. Никой няма да й слага инжекции или пък да я включи на апарат за изкуствено дишане. Тук няма респиратор. Тя ще може да умре, когато Господ пожелае това. Сега, тъй като ме попитахте, трябва да ви кажа. Това може да продължи неопределено време, но може и да приключи всеки момент. Такива пациенти са оцелявали с години. Наистина, неколцина са се събуждали, а други са умирали до дни. Засега можем да кажем само, че тялото на Роуан се възстановява от нараняванията и недохранването. Но мозъкът… той не може да се възстанови толкова лесно.

— Но тя може да доживее други времена — обади се нетърпеливо Пиърс, — когато ще бъде открит някой нов лечебен метод.

— Без съмнение — каза лекарят. — Ще изпробваме всички приемливи методи. Утре ще започнат консултациите с невролози. За нас не е проблем да доведем всеки невролог в света да прегледа Роуан. И ще го направим. Ще се срещаме периодично, за да обсъждаме лечението. Винаги ще сме отворени за възможности — като хирургически процедури или някакви други опити за възстановяване на мозъчната й дейност. Но нека ви напомня, приятели, че това не е много вероятно. По целия свят има хора в подобно състояние. Електроенцефалограмата показва, че Роуан няма почти никаква мозъчна активност.

— Не могат ли да й трансплантират част от нечий мозък? — попита Джералд.

— Аз ще стана донор — каза сухо Мона. — Можете да вземете колкото клетки пожелаете. Винаги съм имала в излишък.

— Не е нужно да ставаш гадна, Мона — каза Джералд. — Аз просто попитах…

— Не ставам гадна. Просто предлагам да почетем малко повече по темата, вместо да правим откачени предложения. Мозъчни трансплантации не се правят. Не и такива, от каквато тя има нужда. В момента Роуан вегетира! Не можеш ли да проумееш това?

— За нещастие това е истината — каза тихо докторът. — Непроменливо вегетативно състояние. Това е точният израз. Но можем да се молим за чудо. Вероятно ще дойде времето, когато ще бъде взето колективно решение да се спре изкуственото хранене, но на този етап подобно решение би било убийство. Недопустимо е.

След няколко ръкостискания и благодарности лекарят бе изпратен до входната врата.

Райън седна на стола начело на масата. Изглеждаше малко по-отпочинал от предния ден и като че нетърпелив да докладва.

Все още нямаше новини къде е мъжът, отвлякъл Роуан. Нямаше и други нападения над жени от семейството. Решиха да уведомят властите относно „мъжа“, но без да разкриват всичко.

— Направихме му фоторобот, който Майкъл одобри. Прибавихме коса, мустаци и брада, както е описан от свидетелите. Ще започнем междущатско издирване. Но никой, имам предвид абсолютно никой в тази стая, не бива да говори за това с хора извън семейството и не бива да дава допълнителни сведения, извън необходимото, на агенциите, които работят за нас.