— Ако тръгнат приказки за демони и духове, разследването само ще бъде затруднено — добави Райън. — Имаме си работа с човек, който ходи, говори и носи дрехи като всички останали. Имаме основателни доказателства да предположим, че той е отвлякъл Роуан и я е държал в плен. Сега няма нужда да намесваме и други химически доказателства.
— С други думи, да скрием кръвните проби — каза Мона.
— Точно така — отвърна Райън. — Когато мъжът бъде заловен, ще се заемем с останалите аспекти на тази история. Тогава самият той ще бъде доказателство за твърденията ни. А сега Аарън иска да ви каже нещо.
Майкъл забеляза, че Аарън не изглежда много доволен. Той бе мълчал по време на цялата среща. Седеше до Беатрис, която не пускаше ръката му. Беше облечен в тъмносиньо, като останалите от семейството — сякаш се бе отказал от предишния си стил. Вече не приличаше на англичанин, а на американец от Юга. Майкъл поклати глава, като да изрази мълчаливо съгласие с онова, което предстоеше, и Аарън заговори:
— Това, което ще ви кажа, няма да ви изненада. Аз прекъснах връзките си с Таламаска. Някои от действията на хора от ордена се оказаха враждебни по отношение на семейството. Сега моля всички ви да смятате Таламаска за враждебна организация и да не допускате вмешателство от страна на когото и да е, свързан с нея.
— Аарън не е виновен за това — отбеляза Беатрис.
— Колко странно да чуя това от твоята уста — отбеляза Фийлдинг сурово. Той също бе мълчал от началото на срещата и сега гласът му прикова вниманието на всички, както винаги. Кафявият му костюм на розови райета изглеждаше стар колкото самия него. Фийлдинг явно се смяташе в правото си да се възползва от привилегията на старците — да говори това, което мисли.
— Осъзнаваш ли, че ти започна всичко? — обърна се той към Аарън.
— Не е така — отвърна Аарън спокойно.
— О, така е — отряза го Фийлдинг. — Ти си се свързал с Деидре Мейфеър, когато беше бременна с Роуан. Ти си…
— Сега не е нито времето, нито мястото за такива приказки — каза Райън. Гласът му беше спокоен, но твърд. — Семейството проучва всеки, който влиза във връзка с него, било чрез брак или чрез други обществени дейности. Не ми е приятно да го кажа, но Аарън беше проучен от нас, когато се появи тук за първи път. Той няма връзка с онова, което се случи. Той е точно такъв, за какъвто се представя — учен, наблюдаващ семейството във връзка с работата му по исторически документи, за което е бил напълно откровен с нас от самото начало.
— Сигурен ли си? — попита Рандъл. — Историята на семейството, която днес знаем, е всъщност историята, която този мъж ни предостави — онова досие на Таламаска за вещиците Мейфеър, както безочливо го наричат. И сега се оказваме оплетени в събития, които намират обяснение в същото това досие.
— О, значи и ти си против него! — каза Беатрис тихо и студено, съвсем нетипично за нея.
— Това е абсурдно — обади се Лорън. — Нима се опитвате да изкарате Аарън Лайтнър отговорен за събитията, които е описвал? Господи, нима не си спомняте какво сте видели с очите си?
Райън я прекъсна:
— Таламаска е подробно проучена от Карлота през шейсетте години. И тя не е действала от благородни подбуди. Търсила е основание да атакува юридически организацията, но не е открила такива. Таламаска не е свързана с някаква мрачна конспирация срещу нас.
Лорън отново заговори — решително, заглушавайки гласовете на останалите:
— Няма никакъв смисъл да задълбаваме в този въпрос. Нашата задача е ясна. Трябва да се погрижим за Роуан и да открием онзи мъж. — Огледа всички, един по един, първо тези вдясно от нея, после — отляво, и накрая — Аарън. — Историческите записки на Таламаска бяха много ценни за нас в проследяването историята на рода. Всичко, което можеше да бъде потвърдено, беше потвърдено без никакво съмнение.
— Какво, за бога, значи това? — настоя Рандъл. — Как може да се потвърдят подобни безсмислици?
— Всички исторически факти — отвърна Лорън, — споменати в досието, бяха проверени. Портретът на Дебора от Рембранд е автентичен. Записите за холандеца Петир ван Абел, които още се пазят в Амстердам, бяха копирани за нашия архив. Но аз нямам намерение да се впускам в пространна защита на документите или на Таламаска. Достатъчно е да кажа, че те ни бяха полезни след изчезването на Роуан. Именно хората от Таламаска проучиха посещението на Роуан и Лашър в Донелайт. Пак те ни предоставиха подробното описание на този индивид, което нашите детективи потвърдиха. Съмнявам се, че някоя друга организация — светска, религиозна или юридическа — щеше да ни окаже подобна помощ. Но… Аарън ни помоли да прекъснем отношенията си с тях, и то с основание. Така че ние го направихме.