— Но не можете да покриете всичко — обади се Фийлдинг. — Ами доктор Ларкин?
— Никой не знае какво се е случило с него — каза Райън. — Трябва да приемем това. Лорън е права. Нямаме никакво доказателство за някакви неправомерни действия от страна на Таламаска. Обаче нашият контакт с тях се осъществяваше изключително чрез Аарън. Аарън е наш приятел. Сега той е член на семейството ни, след брака си с Беатрис…
— Да, много удобно — каза Рандъл.
— Глупак! — кресна Беатрис, неспособна да се сдържи.
— Амин! — обади се Мона.
— Млъкни! — веднага реагира Райън.
Той като че изведнъж реши, че е прекалил, или поне Мона го стрелна така свирепо със зелените си, скосени като на базилиск очи, че той я потупа извинително по ръката и продължи:
— Аарън ни посъветва… като наш приятел и роднина, да не се занимаваме повече с Таламаска. И ние ще го послушаме.
Няколко души заговориха едновременно. Лили искаше да знае защо Аарън се е отказал от ордена. Сесилия държеше да припомни на всички, че един мъж от Таламаска разпитвал наоколо, съседите й казали. А Ан Мари настояваше за малко повече „яснота по някои въпроси“. Лорън ги накара да замълчат и рече:
— От Таламаска си присвоиха медицинска информация и отказаха да споделят с нас онова, което знаят за случая. Те се изолираха сами, както ще ви каже и Аарън, ако му дадете тази възможност! Но вие няма да го направите, така че ще минем нататък. Съвсем просто е. Докладвайте за всяко споменаване на ордена в офиса. Не отговаряйте на никакви въпроси. Продължавайте да спазвате мерките за сигурност. — Тя се наведе напред и сниши глас за по-голям ефект: — Не отслабвайте редиците.
Настъпи неловка тишина.
— Майкъл, ти какво ще кажеш? — попита Лорън.
Въпросът го изненада. Бе наблюдавал всичко някак дистанцирано, сякаш гледаше бейзбол или футбол, или дори шах. От време на време се отнасяше в мисли за Жулиен и неговите думи. Сега трябваше да скрие тези мисли. Нямаше да помогне никому, ако говореше честно и открито за това. И все пак думите сами излязоха от устата му:
— Аз ще ликвидирам този мъж, когато и където го открия. Никой няма да ме спре.
Рандъл заговори. Фийлдинг също, но Майкъл вдигна ръка и каза:
— Искам да се кача при жена си. Искам тя да се възстанови. Искам да съм с нея сега.
— Тогава да приключваме по-бързо — каза Райън. Отвори голямата си кожена папка и извади няколко напечатани листа хартия. — На мястото, където е открита Роуан, не са открити нито кръв, нито тъкан. Ако е направила спонтанен аборт, както предполагат лекарите, доказателствата за това вече ги няма.
— Това е обществено място. Валяло поне два пъти, докато Роуан е лежала на земята. А после още веднъж след като я откриха. Изпратихме двама опитни детективи там, но засега нямаме следи, които да ни подскажат какво точно се е случило с нея. Претърсваме цялата местност за някой, който може да я е видял, или чул, или пък забелязал нещо, което може да ни е от полза.
Тук неколцина кимнаха изнурено.
— Майкъл, ще продължим тази среща в центъра. Ще обсъдим въпроса със завещанието, който засяга само Мона. Ще те оставим тук с Аарън и ще се върнем по-късно довечера, ако позволиш.
— Да, разбира се — отвърна Майкъл. — Не се притеснявайте за нас, вече сме си направили нещо като график, сменяме се. Сега Хамилтън е горе със сестрите. Всичко е нормално.
— Майкъл — обади се Лорън. — Знам, че това е труден въпрос за теб, но трябва да те попитам. Знаеш ли къде се намира смарагдът на Мейфеър?
— О, за бога! — изпъшка Беа. — Това проклето нещо.
— То е юридически въпрос — сопна се Лорън. — Юридически. Трябва да го намерим и да го сложим на врата на наследницата.
— Е, ако питате мен, може просто да поръчаме едно парче зелено стъкло в „Улуърт“. Но аз съм твърде стар да слизам чак до центъра — рече Фийлдинг.
— Нямаше ли някакво копие, направено от Стела? — попита Рандъл студено. — За да може да го хвърля от платформата на Марди Грас.
— Ако е имало, значи го е хвърлила от платформата — отбеляза Лорън.