— Не знам къде е — каза Майкъл. — Мисля, че ме питахте, когато бях още зле, в болницата. Не съм го виждал. Не търсихте ли в къщата?
— Да, претърсихме я — отвърна Райън, — но решихме, че може да сме пропуснали нещо.
— Сигурно е у него — рече тихо Мона.
Никой не отговори.
— Възможно е — каза Майкъл и се усмихна леко. — Вероятно е у него. Вероятно той го смята за свой. Кой знае… — Опитваше се да не изглежда като откачен, но изведнъж му стана смешно. Смарагдът! Дали Лашър го носеше в джоба си? Дали ще се опита да го продаде? Това щеше да е жестоко.
Срещата вече бе към края си. Беа щеше да се върне на Амелия стрийт, а останалите — в офиса в центъра.
Мона прегърна Майкъл, целуна го и веднага се извърна, като че не искаше да гледа тревожната му физиономия. Той бе леко замаян, когато цялата й сладост се притисна към него, заменена след миг от пустота.
Беатрис също го целуна забързано, после се сбогува с новия си съпруг, като заяви, че ще дойде по-късно да го вземе за вечеря и да приготви на Майкъл нещо за ядене.
— Защо толкова народ се опитва да ме кара да ям — измърмори Майкъл. — Още откакто Роуан замина. Яж, Майкъл, яж.
След малко тях вече ги нямаше. Голямата врата се затръшна, като изпрати лека вибрация в цялата къща, която винаги звучеше разрушително, но явно не беше такава.
Аарън остана седнал в другия край на масата, срещу Майкъл, който се беше облегнал на лакти, с гръб към прозорците.
— Много се радвам за вас с Беа — рече Майкъл. — Получи ли стихотворението, което ти пратих по Юри? Бележката.
— Да, получих я. Трябва да ми разкажеш за Жулиен, но не като на някакъв чудак, дошъл отвъд Атлантика, а като на приятел. Моля те.
Майкъл се усмихна.
— И аз искам да ти кажа. Искам да ти разкажа всичко, до последната дума. Записах това-онова, за да не го забравя, но истината е, че Жулиен имаше една-едничка цел. Да ми каже да убия онова нещо, да го спра. Да ми каже, че аз съм единственият, на когото може да се разчита за това.
Аарън изглеждаше заинтригуван.
— Къде е твоят приятел Юри? — попита Майкъл. — Още е в добри отношения с нас, нали?
— Напълно — отвърна Аарън. — Той е горе, в къщата на Амелия стрийт. Опитва се отново да проникне в архивите през компютъра на Мона. Тя му позволи да го използва, но Старшите не приемат молбите му за изясняване на ситуацията. Това е доста мъчително за него.
— Но не и за теб.
Аарън се замисли за миг и отвърна:
— Да… не съвсем…
— Добре. Жулиен беше доста подозрителен към Таламаска, мисля, че си усетил това от бележката ми. Той ми разказа много… но всичко се свежда до едно — това създание е зло и коварно и трябва да бъде унищожено. Ще го убия при първа възможност.
Аарън изглеждаше развълнуван.
— А ако можеш да го подчиниш? Ако го държиш някъде, откъдето няма да има възможност…
— Не, това ще е грешка. Прочети пак поемата. Аз трябва да го убия. Иди горе и погледни пак жена ми, ако имаш още съмнения. Хвани ръката й. Аз ще го убия. Ще получа шанс за това. Поемата на Евелин и появата на Жулиен ми го обещаха.
— Ти си като новопокръстен — каза Аарън. — Преди седмица бе съвсем философски настроен, почти отчаян, болен.
— Да, мислех, че жена ми ме е изоставила. Скърбях за нея и за собствената си смелост, която смятах за загубена. Сега вече знам, че тя не е искала да ме напусне. Пък и защо да не съм като свети Павел след видението му на пътя за Дамаск? Осъзнаваш ли, че съм единственият жив човек, който е виждал това същество и е говорил с него? — Той се подсмихна. — Джифорд, Едит, Алисия… Дори не помня имената на всички. Те са мъртви, а аз не съм. Знам как изглежда той. Познавам гласа му. Аз съм единственият, при когото Жулиен дойде. Предполагам, че наистина съм нещо като новопокръстен. Но новопокръстен в името на светец.
Той посегна към джоба на сакото си и извади медальона, който Райън му бе върнал. Медальонът, който Джифорд бе открила на Коледа до басейна.
— Ти ми даде това, помниш ли? — каза той на Аарън. — Какво ли е било, когато свети Михаил е забил тризъбеца си в демона? Дали демонът се е гърчил и е плакал за майка си? Сигурно на свети Михаил не му е било много лесно. Този път ще разбера.
— Значи Жулиен е негов враг? Сигурен ли си?
Майкъл въздъхна. Трябваше да се качи горе.
— Какво ли ще направят сестрите, ако легна до нея, ако я прегърна и я притисна към себе си?