— Виждал ли си жълъд да пада от клоните на дъба? — попита свещеникът. — Откъде можете да знаете, че това дете не е от вашето семе? Откъде?
— Тя имаше шести пръст — прошепна баща ми.
— И ти си легнал с нея! — изкрещя господарят.
Баща ми кимна и прошепна, че тя била много знатна дама и не можел да я назове. Била достатъчно високопоставена, за да всее страх у него.
— Никой не бива да чува това — каза свещеникът. — Никой не бива да узнава какво е станало. Аз ще поема това благословено дете и ще се погрижа да бъде ръкоположен в името на Девата и никога да не докосне плътта на жена.
Той ме вкара в една топла стая, където щях да прекарам нощта, и залости вратата, щом излезе. Имаше само едно малко прозорче, през което леко духаше, но пък разкриваше частица от небето и няколко много мънички ярки звезди.
Какво означаваха тези думи? Не знаех. Качих се на леглото и погледнах през прозореца. Видях тъмната гора и назъбените върхари. Усетих страх. Помислих си, че виждам как малките хора идват. Помислих си, че ги чувам. Чувах тъпаните им. Те щяха да използват тъпаните си, за да смразят талтоша, да го направят беззащитен, и после щяха да го обградят. Създай гигант за нас, създай гигантка. Създай раса, която ще прогони хората. Изтрий ги от лицето на земята. Един от тях щеше да изкачи стената и да разхлаби пречките и те щяха да дойдат…!
Паднах назад. След малко отново погледнах нагоре и видях, че решетката е на мястото си. Бях си въобразил всичко това. Бях прекарал много нощи в селските ханове, сред пияници и блудници, сред гори, в които дори вълците бягаха от малките хора.
Сега бях на сигурно място.
Още не се беше съмнало, когато свещеникът ме повика. Знаех, че е часът на вещиците, защото камбаните забиха страховито и безкрайно. Щом се събудих, знаех, че съм чул камбани в съня си — като чук, който пада отново и отново върху наковалня.
Свещеникът ме разтърси за рамото.
— Ела с мен, Ашлар.
Видях бойниците на града. Видях факлите на стражите. Видях черното небе и звездите. Снегът бе покрил плътно земята. Камбаните не спираха да бият, а звънът им отекваше в мен, разтърси ме и свещеникът посегна да ме подкрепи.
— Този звън гони дявола — каза той. — Прогонва дяволите и духовете от долината, призраците на безутешните мъртви и цялото зло, което се е промъкнало в долината. Ще прокуди малките хора, ако са посмели да се приближат. Те сигурно вече знаят, че си дошъл. Камбаните ще ни защитят. Те ще отблъснат гнусната им сган към гората, където не могат да навредят никому, освен на собствения си вид.
— Но какви са тези същества? — прошепнах. — Страхувам се от звъна на камбаните.
— Не, дете, недей! Те не бива да те плашат. Те са гласът на Бога. Хайде, последвай ме в църквата. — Ръката му бе топла и силна, обгърна ме и ме побутна напред. После той ме целуна нежно по бузата.
— Добре, отче — казах аз. Неговата нежност бе като мляко за мен.
Катедралата беше пуста; сега чувах камбаните някак по-далечни, защото те бяха високо на кулата и звънът им отекваше в хълмовете, а не в самата църква.
Свещеникът отново ме целуна по лицето и ме дръпна в параклиса на светеца. Там беше студено, защото вече не го сгряваха хилядите топли тела на хората в катедралата, а зимната тъма надничаше през прозорците.
— Ти си Ашлар, синко. Няма съмнение в това. Сега ми кажи какво си спомняш от раждането си.
Не исках да му отговоря. Завладя ме ужасен срам, когато се сетих за уплашената си майка, как ръцете й се опитваха да ме отблъснат, когато засуках зърното на гърдата й.
Не му отговорих.
— Отче, кажи ми кой е Ашлар, какво е моето предназначение.
— Добре, синко, ще ти кажа. Трябва да бъдеш изпратен в Италия, в дома на нашия орден в град Асизи, за да се изучиш за свещеник.
Замислих се над това, но то нямаше никакъв смисъл за мен.
— Сега по тези земи добрите свещеници са преследвани — каза той. — Извън долината са бунтовните последователи на краля и бесните кучета — лутеранците, както и много друга сган. Те искат да ни унищожат, ще унищожат и катедралата, ако им позволим. Ти си изпратен да ни спасиш, но трябва да се образоваш и да бъдеш ръкоположен в сан. Но най-важното от всичко — трябва да се посветиш на Девата. Не бива да докосваш плътта на жена; трябва да се откажеш от тази наслада в името на Господ. И запомни, никога не забравяй — не прегрешавай с жени. Прави каквото искаш с другите монаси. Щом служите на Бога, не е страшно. Но никога не докосвай плътта на жена. Още тази нощ има хора, които са готови да те отведат отвъд морето. Те ще се погрижат да стигнеш в Италия. А после — когато Господ ни даде знак, че времето е дошло, или когато ни разкрие своята промисъл за теб — ще се върнеш у дома.