Но аз не бях шокиран. Отново ме споходи спомена за времето, когато целият свят правеше такива неща; когато съществуваха градини на насладата, в които всички лудуваха голи, играеха и пееха, танцуваха. Навсякъде около нас имаше цветя и изобилие от плодове. Но после ме обзе страх. Всичко изчезна. Спусна се мрак.
Междувременно и аз бях приел ролята на сатир за тези жени, които сметнаха това за много забавно. Не можах да устоя. Те легнаха в леглото с мен и започнаха да ме обсипват с целувки. Аз стиснах гърдите на най-близката и започнах да ги смуча така яростно, че тя завика от болка. Другите не спираха да ме целуват по раменете, по гърба, по члена, по гърдите.
За миг ми се стори, че отново съм в онази стая в Англия, в прегръдките на майка си, и пак изпитвам насладата от сученето. Бях опиянен от удоволствие и усетих кулминацията й в пениса си. Скоро вече обладавах жените една по една, като виках от екстаз. После започнах отново.
Беше се мръкнало. В небето имаше звезди. Ревът на града бе замрял.
Аз заспах.
Отново бях с майка си, само че сега тя не ме мразеше и не плачеше от ужас — а беше високо, крехко създание като мен, твърде високо за човешка жена. Галеше ме с пръсти, които бяха много дълги — също като моите. Нима никой не виждаше, че съм чудовище като тази жена? Нима хората можеха да бъдат заблудени така лесно?
Унесох се в сънища. Имаше мъгла, хората плачеха, ридаеха, мъже тичаха насам-натам. Настъпи същинска сеч. „Талтош!“, извика някой и после видях в съня си селянина от полето до Флоренция, чух го да шепне: „Талтош!“, и видях пред себе си стомна с мляко.
Събудих се от жажда, седнах в леглото и се вгледах в мрака около мен.
Жените лежаха неподвижно, с отворени очи. Това ме ужаси, също както когато ми се стори, че главата на русата жена е обърната към гърба. Посегнах да я разтърся, защото погледът й бе някак безизразен. Още щом я докоснах, осъзнах, че е мъртва. Лежеше сред локва кръв. Всъщност и четирите бяха мъртви — другите лежаха на пода, също потънали в кръв. Леглото бе прогизнало от кръв, човешка кръв.
Обезумял от страх, аз хукнах към двора и се свлякох до фонтана. Стоях на колене разтреперан и не можех да повярвам на очите си. Когато най-сетне станах и се върнах, видях, че е истина. Жените бяха мъртви! Полагах ръце върху тях, но не успях да ги събудя! Не можех да изцеря мъртвец!
Взех расото и сандалите си и се облякох тичешком.
Защо бяха умрели тези жени? Спомних си думите на францисканеца: „Никога не докосвай плътта на жена“. Вече беше много тъмно, но някак успях да се върна в манастира и се затворих в килията си. На сутринта новината за смъртта на жените обиколи цяла Флоренция. Говореше се за нова, непозната болест.
Аз сторих каквото правех винаги, когато имах проблем. Отидох си у дома, в Асизи, като извървях целия път пеша. Вече идваше зима, мека, но все пак зима и пътят не беше лек. Това нямаше значение. Знаех, че ме следят — от време на време зървах мъж на кон в далечината зад мен. Бях отчаян. Още щом стигнах в манастира, започнах да се моля на свети Франциск да ми помогне. Молех се и на Пресветата Дева да ми прости прегрешението с тези жени. Лежах на пода в църквата с опънати напред ръце, молех се за прошка и разбиране и ридаех. Не исках да мисля, че моят грях е убил жените.
Представих си детето Исус и сам се превърнах в малко безпомощно бебе. Започнах да се моля: „Исусе, прости ми, Пресвета Дево, прости ми. Какво мога да сторя!“.
Отидох да се изповядам при един от по-старите свещеници в манастира. Беше италианец, но току-що се бе върнал от Англия, където в онези дни избиваха протестантите. Ние възстановявахме манастирите си там, изпращахме свещеници да служат на католиците, които не се бяха отвърнали от вярата си по време на гоненията.
Избрах този свещеник, защото исках да изповядам всичко — раждането си, спомените си, странните думи, които бях чул! Но когато коленичих в изповедалнята, всичко ми се стори бълнуване на безумец! Наистина бях готов да повярвам, че съм просто човек и съм имал нормално детство, което обаче по някаква причина не мога да си спомня.
Признах само, че съм бил с жените и съм ги убил, без да зная как.
Изповедникът ми започна да се смее тихо и окуражително. Не аз бях убил жените. Напротив, Господ ме е предпазил от болестта, която ги е убила. Това било знак за висшето ми предназначение. Много свещеници съгрешавали и лягали с курви. Важното било да надделееш над греха и вината и да продължиш да служиш на Бог.