Но дали това бе просто страх? Исках да бъда в „Санта Мария дел Фиори“ във Флоренция и да слушам песнопенията. Исках да съм в Асизи и да приветствам богомолците по Коледа. Та аз бях прекарал там цели двайсет години!
Щом падна мрак, тълпите около малкия град и катедралата започнаха да ми се струват още по-заплашителни, а гората се сключи около нас, сякаш се опитваше да погълне малкото сгради, които хората бяха издигнали.
За секунда реших, че виждам две дребни същества, твърде грозни и безформени, за да бъдат деца. Те се стрелнаха невъзможно бързо от двора на замъка и по моста отвъд.
Но всичко това продължи само миг и беше така тъмно, че не знаех дали да вярвам на очите си.
Хвърлих последен поглед към долината. Колко красива беше катедралата! Готическите й кули изглеждаха по-величествени дори от тези на катедралите във Флоренция. Арките й като че предизвикваха небесата, а прозорците й бяха същински откровения.
Тази красота трябва да бъде спасена, помислих си и очите ми се напълниха със сълзи.
Тръгнах към замъка да науча истината.
В голямата зала гореше бурен огън, а около огнището се бяха събрали много хора с тъмни вълнени одежди.
Баща ми веднага се изправи от тежкия си резбован стол и нареди на всички да излязат.
Познах го на мига. Той беше много внушителен мъж — с широки рамене и доста приличаше на своя баща, но още не бе остарял толкова. Косата му бе осеяна със сиви кичури, но беше гъста и лъскава, а дълбоко поставените му очи бяха изпълнени с обич.
— Ашлар! — извика той. — Благодаря ти, Боже, той се върна! — Прегърна ме и аз си спомних мига, когато го видях за първи път и той ме бе погледнал със същата обич. Сърцето ми трепна.
— Седни до огъня и ме чуй — каза той.
Елизабет, ужасната дъщеря на вещицата Болейн, се бе възкачила на трона на Англия, но не тя бе най-голямата заплаха за нас, а Джон Нокс — бесният презвитерианец, който се бе върнал от изгнанието си и бе повел народа на бунт срещу истинската вяра.
— Не зная каква лудост е обзела тези хора, че разрушават статуи на Светата Майка и изгарят свещените книги — въздъхна баща ми. — Та ние не сме идолопоклонници! Слава богу, че имаме своя Ашлар, който се върна да ни спаси.
Аз потреперих и отвърнах:
— Татко, ние не сме идолопоклонници и аз не съм идол, аз съм само Божи човек. Какво мога да сторя, за да спра тази война? В Италия чух за ужасите, които се вършат тук, но аз не съм чудотворец.
— Та ти си нашата съдба! Ние сме католици и имаме нужда от водач, за да отстояваме вярата си. Протестантите и англичаните всеки миг могат да наберат кураж да атакуват прохода. Казаха, че ако посмеем да направим среднощна меса в катедралата, ще нахлуят в града. Ние имаме овце и жито. Ако издържим тази нощ и дванайсетте дни на Коледа, те може да видят в това Божия промисъл и да се оттеглят. Тази вечер ти трябва да поведеш процесията, Ашлар, трябва да запееш латинските химни. Трябва да положиш Младенеца в яслата между Светата Дева и свети Йосиф. Бъди нашият водач, защото това е твоето призвание. Обърни се към небесата от наше име и измоли милост от Бог за душите ни, както само един свещеник може да го стори!
Разбира се, аз бях наясно, че протестантите отхвърлят точно тази догма — че ние, свещениците, имаме особена, мистична връзка с Бог и можем да общуваме с него за разлика от обикновените хора.
— Татко, мога да сторя това, както ще го стори всеки свещеник — отвърнах. — Но какво ще стане, ако наистина издържим дванайсет дни? Защо смяташ, че те ще се оттеглят? Защо мислиш, че няма да ни връхлетят в мига, в който запасите ни свършат?
— Коледа е обект на тяхната омраза, Ашлар. По това време се провеждат най-пищните католически церемонии. Това е времето на разкошните църковни одежди, на благовонията и свещите, на нашата най-голяма меса. Сега старите суеверия отново обземат шотландците. В езически времена това е било времето на вещиците, когато са излизали духовете на безутешните мъртъвци. Онези извън долината казват, че приютяваме вещици и самите ние, кланът на Донелайт, носим вещерството в кръвта си. Казват, че долината ни е изпълнена с малки хора, които носят в себе си душите на безутешни мъртъвци! Папизъм и вещерство — това са главните обвинения на онези, които са готови да се борят до смърт за правото да твърдят, че Исус не е хляб и вино, че да се молим на Божията Майка е грях!