Выбрать главу

— Разбирам — рекох аз и потреперих. Нима малките хора носеха в себе си душите на безутешни мъртъвци?

— Те наричат нашия светец идол и ни обвиняват, че се кланяме на Дявола! Нашият Исус е Живият Исус.

— А аз трябва да вдъхна сила на хората… — промърморих. — Но това не значи, че трябва да проливам кръв, нали?

— Само проповядвай в името на Сина Божи — каза баща ми. — Обедини хората и накарай недоволните да замлъкнат! Защото и сред нас има пуритани, които са готови да обърнат нещата, някои дори твърдят, че тук наистина има вещици, които трябва да бъдат изгорени, за да надделеем в борбата. Сложи край на това брожение. Призови всички в името на свети Ашлар. Отслужи Среднощната меса.

— Разбирам — рекох, — а ти ще им кажеш, че аз съм светецът, слязъл от витража.

— Но ти си светецът! — викна той. — За бога, ти си светецът! Знаеш, че е така. Ти си Ашлар, който се завърна отново. Ти си Ашлар, който е роден с цялото знание. Двайсет и три години живя в святост в лоното на францисканците и си истински светец. Не бъди толкова скромен, синко, не се страхувай. Вече си имаме страхливи свещеници в долината, треперят долу в сакристията; ужасени са, че ще бъдат прогонени от олтара от градските пуритани и хвърлени в огъня на бъдника.

При тези думи аз си спомних онази отдавнашна Коледа и как дядо ми даде нареждане да сторят това и с мен. Бъдника. Дали ще го сложат в огнището тази вечер след Среднощната меса, когато светлината на Исус се роди за света? Някакъв наситен душен аромат ме омая и ме откъсна от тези мисли. Неназовим аромат. Усетих го така силно, че се почувствах объркан.

— Ти си свети Ашлар — обяви отново баща ми, сякаш подразнен от мълчанието ми.

— Не зная, татко — прошепнах аз.

— Не, знаеш — чу се нечий глас. Женски глас. Обърнах се и видях млада жена горе-долу на моята възраст — много светла, с везана рокля и копринена червена коса, която се спускаше по гърба й. От нея се носеше ароматът, който ме накара да потрепна, да изпитам копнеж и да почувствам в гърдите си пламък.

Бях поразен от красотата й, от вълнистата й коса, от очите й, които много приличаха на очите на баща ми — дълбоко поставени и ярки. Моите бяха черни като на майка ми. Помнех думите на холандеца — жена от твоя вид. Но тя не беше такава. Знаех го. Тя беше човешка жена. Приличаше повече на баща ми, отколкото на мен. Ако видех някой от моя вид, щях да го зная, както вече знаех много неща. Жената тръгна към мен. Ароматът й бе някак приканващ. Не знаех как да определя чувствата си — някаква смесица от глад, жажда и страст.

— Братко, ти не си свети Ашлар! — каза тя. — Ти си талтош! Проклятие за нашата долина още от мрачните времена, което се надига без предупреждение в кръвта ни.

— Замълчи, вещице — изсъска баща ми. — Чуваш ли! Ще убия и теб, и твоите последователи със собствените си ръце.

— Да, точно като добрите протестанти в Рим — каза тя саркастично, гласът й беше много чист и звънтящ. Вирна брадичка и протегна ръка. — Знаеш ли, Ашлар, какво казват в Италия? „Ако собственият ти баща е еретик, трябва да донесеш съчки за кладата му.“ Не е ли така?

— Така е, сестро — казах тихо. — Но, за бога, моля те, бъди търпелива с мен.

— Търпелива ли? Нима ти не се роди знаещ? Или и това е лъжа? Не се ли роди в прегръдките на кралицата и не загуби ли тя главата си заради теб?

— Замълчи, Емалет — извика баща ми. — Не се страхувам от теб.

— Значи си единственият, татко. Братко, моля те, изслушай ме.

— Не разбирам какво казваш. Не разбирам. Майка ми беше велика кралица, но никога не съм знаел името й — запелтечих аз, защото всъщност отдавна се бях досетил коя е майка ми и беше глупаво да се преструвам, че не зная. Тази жена беше умна, тя прозираше през моя кротък францискански маниер, през стреснатото ми невинно изражение.

Пред очите ми блесна смътен образ — спомних си омразата на майка си, докосването на устата ми до зърното й. Вдигнах ръце към лицето си. Защо се бях върнал тук, за да науча тези истини? Защо не си останах в Италия! Боже, какъв глупак бях! Какво си въобразявах, каква полза можеше да има от една грозна истина?

— Тя е Болейн — каза жената, Емалет, сестра ми. — Кралица Ана е твоята майка и бе изгорена за вещерство, задето раждаше чудовища.