Поклатих глава. Виждах онази бедна изплашена жена, която пищеше да ме махнат от очите й. „Болейн“, прошепнах и си спомних старите истории за мъчениците на онова време — картезианците и всички свещеници, които бяха отказали да благословят злия съюз между нея и краля.
Сестра ми продължи да говори, окуражена от това, че аз не продумах нищо в своя защита.
— Сегашната кралица на Англия е твоя сестра — рече тя. — Тя е толкова изплашена, че носи кръвта на майка си, кръвта, която ражда чудовища, че не смее да се докосне до мъж и никога няма да се омъжи! — Баща ми се опита да я прекъсне, но тя го накара да замълчи, като насочи пръст към него така обвинително, сякаш беше оръжие.
— Мълчи, старче. Ти стори това. Ти легна с Ана, макар да знаеше, че тя носи вещерския знак, знаеше и че от съюза на нейната уродливост и твоята кръв може да се роди талтош.
— Кой ще докаже, че това е истина? — извика баща ми. — Нима мислиш, че са останали живи свидетели от онези времена? Тогава Елизабет беше бебе. Малките принцеси не бяха в замъка онази нощ! Ако тя знаеше, че има жив брат, който може да претендира за трона на Англия, той вече щеше да е мъртъв, без значение дали е чудовище, или не!
Думите ме поразяваха така, както ме поразяваха музиката, красотата, удивлението или страхът. Знаех. Помнех. Разбирах. За миг се потопих в мъката на тази стара история. Кралица Ана бе обвинена, че е омагьосала Негово Величество и е родила уродливо дете в кралското ложе. Хенри, който изгаряше от желание да докаже, че не той е бащата на урода, я обвини в изневяра и изпрати петима мъже — известни развратници — да отъпчат пътя й към дръвника.
— Но баща на детето не е някой от тях — каза сестра ми, — а нашият баща. Заради него аз съм вещица, а ти — талтош! Вещиците в долината знаят това. Малките хора — също, тези чудовища, прокудени от хълмовете. Те мечтаят за деня, когато в леглото ми ще легне мъж, който носи семето, и от утробата ми ще се роди талтош.
Тя се приближи до мен, гледаше ме право в очите, гласът й бе остър и раздираше слуха ми. Аз понечих да запуша уши, но тя хвана ръцете ми и каза:
— И тогава те ще получат своя демон без душа, своята жертва. За да го измъчват така, както не са били измъчвани никой мъж и никоя жена! О, да, ти долавяш миризмата ми и аз долавям твоята. Аз съм вещица, а ти си демон. Ние се познаваме. Именно затова приех обет за целомъдрие, както направи Елизабет. Няма да родя чудовище. Но в долината има и други, вещици или не, които могат да доловят миризмата на Силния, аромата на злото, който вече се носи из въздуха от мига на твоето пристигане. Скоро малките хора ще узнаят.
Спомних си дребните същества, които бях видял за миг до портите на замъка. В този миг сестра ми като че се сепна от нещо и се огледа тревожно — откъм мрака на стълбището се понесе тих, отекващ смях.
Баща ми пристъпи напред.
— Ашлар, моля те, не слушай сестра си, моля те в името на Бога и на Неговия син. Тя е вещица и те мрази, защото си талтош и си се родил знаещ, а тя не е. Мрази те, защото тя бе скимтящо бебе, като всички останали. Вероятно може сама да роди подобно чудо, или пък не може. Никой не знае. Малките хора са жалки и лесно могат да бъдат усмирени; те са стари, обикновени чудовища, които живеят в планините и в долините на Ирландия и Шотландия от незапомнени времена. Ще си останат тук дори когато човечеството изчезне. Те нямат значение.
— Но какво е талтош, татко? — попитах аз. — И той ли е старо и обикновено чудовище? Откъде идва?
Той наведе глава и ми направи знак да слушам внимателно:
— В древни времена, когато сме били воини и сме се събирали при големите камъни, ние сме защитавали долината от римляните, от датчаните, от хората от Севера и от англичаните.
— Да — извика сестра ми, — но сме я защитавали и от талтошите, когато те са напуснали острова си и са потърси ли тук убежище от армиите на римляните!
Баща ми й обърна гръб и ме хвана за раменете.
— Сега защитаваме долината от собствените си сънародници — рече той — в името на нашата католическа кралица, на нашата владетелка и в името на нашата вяра. Мери Стюарт, кралицата на Шотландия, е единствената ни надежда. Трябва да забравим тези приказки за магия и вещерство. Твоята цел е да възкачиш Мери Шотландска на трона на Англия! Ти ще унищожиш Джон Нокс и неговите сподвижници. Шотландия няма да падне отново под ботуша на пуританите или англичаните!
— Той не отговори на въпроса ти, братко — извика Емалет.