— Те ще разберат.
Излязох от залата. Вече бях свещеник, не кротък францисканец, а мисионер. Знаех какво да сторя. Минах през двора, после по моста и надолу по заснежената пътека към църквата. Отнякъде до мен дойдоха хора с факли. Първо ме погледнаха с подозрение, но после се развълнуваха и започнаха да шепнат името ми: „Ашлар!“. Аз им кимнах и разтворих ръце.
Пак видях едно от онези уродливи създания, облечено в черно и закачулено. Бягаше много бързо през полето към мен, а после хукна настрани. Другите също го видяха, приближиха се един към друг и си зашепнаха нещо, а после ме последваха надолу по пътя.
Виждах някакви хора да танцуват в полето — бяха с животински кожи и рогове на главата. Бяха започнали своята езическа Коледна веселба. Трябваше да събера процесия и да отведа всички при малкия Исус.
Щом стигнах до портите на града, там вече се бе събрало множество. Влязох в катедралата и им дадох знак да чакат. Отидох в сакристията, където седяха двама по-възрастни свещеници, които ме изгледаха страхливо.
— Дайте ми църковни одежди — рекох им. — Ще събера цялата долина. Ще ми трябва поне расо и стихар.
Те веднага се втурнаха да ми помогнат да се облека. Появиха се и няколко по-млади послушници, които също си сложиха расата и стихарите.
— Елате, отци — рекох аз на изплашените свещеници. — Вижте, момчетата са по-смели от вас. Колко е часът? Трябва да поведем Процесията. Месата ще се проведе точно в дванайсет! Протестанти, католици, езичници — не можем да спасим всички, нито да ги обединим, но тази нощ Исус ще се роди тук, както винаги! — Излязох от сакристията и тръгнах към тълпата. — Подгответе се за Коледната процесия — обявих. — Кой ще бъде Йосиф и кой Светата Майка. Има ли дете, което да положа в яслите, преди да започна месата пред Божия олтар? Нека тази нощ Светото семейство да бъде от плът и кръв. Ще сложите животински кожи и ще коленичите до яслите като вол, агне и магаре пред малкия Исус. Елате, вярващи. Вече е време.
Навсякъде виждах прехласнати лица. Виждах милостта Божия в тях. Зърнах и една дребна, деформирана жена, която ме гледаше изпод тежкото си грубо наметало, зърнах блестящите й очи и беззъбата усмивка. После тя изчезна, сякаш погълната от тълпата. Те са нещо обичайно, повтарях си аз. Те са от Дявола, затова Светлината на Христос трябва да изгрее и да ги прогони.
Затворих очи, събрах длани като за молитва и запях жаловития и красив химн за идването на Христос на земята:
Много гласове подеха песента, заедно с меланхоличната мелодия на флейти и ритъма на тъпани.
Високо в кулата камбаната заби, но по-бързо, не като в часа на вещиците. Сега това бе ясен зов за вярващите от планината и по крайбрежието.
Неколцина извикаха, че протестантите ще чуят камбаната и ще ни избият, но повечето зовяха ревностно името ми: „Ашлар, свети Ашлар, отче Ашлар. Нашият светец се завърна“.
— Нека този звън прогони демоните! — обявих аз. — Да прогони вещиците и злите духове от долината! Да прогони протестантите, защото те също ще го чуят.
Чуха се одобрителни възгласи.
После хиляди гласове се присъединиха към химна и аз се върнах в сакристията, за да облека тържествените одежди — Коледния филон и епитрахила в зелено и златно. Той не отстъпваше по нищо на онези, които бях виждал във Флоренция. Скоро вече бях готов — облечен в най-фин лен и златоткана роба. Останалите свещеници също започнаха да се приготвят, а послушниците хукнаха да донесат свещите за Процесията. Казаха ми, че отвсякъде прииждали вярващи.
— Отче — започнах аз молитвата си, — ако умра тази нощ, в твоите ръце ще поверя душата си.
Наближаваше полунощ, но още беше рано да излизам. Бях потънал в молитва и молех свети Франциск да ми даде сили и смелост. Щом вдигнах очи, видях сестра си на прага на сакристията — облечена с тъмнозелено наметало с качулка. Махна ми с бледата си ръка да я последвам в съседната стая, която беше облицована с дъбови дъски и изпълнена с лавици книги. Явно бе място за съвещания на свещениците или кабинет. Не бях виждал подобна. Познах някои от книгите — латински текстове, които бях чел, видях и статуя на свети Франциск, която изпълни сърцето ми с щастие, макар че в ума си го виждах много по-сияен и жив.