— Що за глупец си ти! — възкликнах аз. — Дошъл си като Дявола, който е изкушавал Исус в пустинята. Какво искаш да ми кажеш: „Ще те направя господар на света“?
— Да, това ти казвам! Подготвен съм да ти помогна, да възродя вида ти.
— И защо ще го правиш, щом ме смяташ за безмозъчно чудовище!
— Братко, иди с него — каза сестра ми. — Не зная дали има такава жена, никога не съм виждала женски талтош, но такива се раждат, истина е. Ако не заминеш, ще умреш тази нощ. Вече чу за малките хора. Знаеш ли какво представляват те?
Не отговорих. Исках да й кажа, че не ме интересува.
— Те са отрочета на вещици, които не се успели да пораснат в талтоши и носят душите на прокълнатите.
— Прокълнатите са в ада — отвърнах аз.
— Знаеш, че не е така. Прокълнатите се връщат под различни форми. Мъртвите могат да бъдат безутешни, алчни и изпълнени с мъст. Малките хора танцуват и се сношават, привличат християни, мъже и жени, които може да са вещици, за да танцуват и развратничат с тях, с надеждата да смесят кръвта си, да намерят подобни и да се роди талтош. Това е вещерство, братко. Така е от незапомнени времена. Те отвличат пияни жени, които не знаят какво вършат, и се опитват да заченат с тях талтош. За това разказват старите истории за оргии в тази мрачна долина. Малките хора се опитват да създадат раса от гиганти, които ще прогонят останалите смъртни от Земята.
— Господ няма да позволи това да се случи — рекох кротко аз.
— Нито пък хората от долината! — каза холандецът. — Не разбираш ли? Те от векове наблюдават и чакат, и използват талтошите. Те искат да съберат женски и мъжки талтош, но единствено за собствените си жестоки ритуали!
— Не разбирам за какво говорите. Аз не съм такъв.
— В нашата къща в Амстердам има хиляди книги, от които ще научиш много за своя вид и за други необикновени създания; ние сме събирали това знание и сме чакали. Ако наистина не си наивник, трябва да дойдеш.
— А ти какъв си? — извиках аз. — Алхимик, който иска да създаде гигантски хомункулус.
Сестра ми положи глава на масата и заплака.
— Като дете слушах тези легенди — каза тя с горчивина и избърса сълзите си с дългите си пръсти. — Молех се никога да не се появи талтош. Никой мъж няма да ме докосне, за да не стана майка на такова същество! Ако такова дете се роди, да пази Бог, ще го удуша, преди да е засукало мляко от гърдите ми. Но ти, братко, вече си жив, изпил си млякото на вещицата и си порасъл висок. Беше изпратен надалеч, за да бъдеш спасен, а ето че се връщаш, за да изпълниш най-ужасните пророчества. Не разбираш ли? Вещиците сигурно вече разнасят вестта. Злите малки хора ще научат, че си тук. Протестантите са обградили долината. Чакат повод да връхлетят върху нас, чакат искрата, която ще разпали огъня им.
— Това са лъжи. Лъжи, за да не бъде разпалена светлината Христова в тази свята нощ. Чуваш камбаните. Сега отивам да отслужа месата. Сестро, не смей да се приближаваш до олтара, щом храниш подобни езически суеверия. Няма да поставя къс от Божието тяло на езика ти.
Станах да вървя. Холандецът ме хвана да ме задържи, но аз го отблъснах и рекох:
— Аз съм Божи служител, следовник на свети Франциск от Асизи, ще проведа Коледната меса в тази долина. Аз съм Ашлар и стоя отдясно на Господ.
Тръгнах към вратите на катедралата и щом ги отворих, множеството избухна в радостни възгласи. Главата ми се бе замаяла от неразбираемите брътвежи за опасности и суеверия — бях сигурен, че това са изкушения на Дявола.
Излязох сред хората и вдигнах ръка за благословия. В името на Отца и Сина, и Светия Дух, амин. Красиво младо момиче пристъпи напред — тя щеше да е Светата Дева в нашата процесия и косата й бе покрита със син воал. Едно момче с румени страни щеше да бъде Йосиф и тъй като още не му бе покарала брада, я бяха нарисували с въглен. Донесоха и бебе, само на няколко дни — мъничко, розово и красиво — и го положиха в ръцете ми.
Видях и мъжете с животинските кожи, събираха се със свещи в ръце. Всъщност цялата долина сияеше от пламъците на свещите. Целият град бе изпълнен с горящи свещи! Огромната катедрала зад мен скоро щеше да приюти цялата тази светлина.
За миг отново зърнах едно от онези гърбави малки създания, но не ми се стори чудовище, а обикновено джудже, каквито бях виждал по улиците на Флоренция. Рекох си, че не е необичайно невежите хора да ги избягват и да се плашат от тях. Не биваше да бъдат винени за това.