Выбрать главу

— Аз съм във вашите ръце, господа — каза Лашър спокойно и се вгледа в Ерих Столов. — Ще дойда с вас след всички тези векове, за да потърся помощ. Предложихте ми я навремето; казахте ми каква е целта ви, но аз не ви повярвах. Сега отново съм преследван и съм в опасност.

Столов погледна плахо към Аарън и Майкъл. Норган пък гледаше него като че в очакване на някакъв знак.

— Правилно си решил, така е най-добре — рече Столов. — Готови сме да те отведем в Амстердам. Затова сме тук.

— О, не, няма да го отведете — обади се тихо Майкъл.

— Майкъл, какво искаш от нас? — попита Столов. — Нима мислиш, че ще стоим и ще гледаме как убиваш това създание?

— Майкъл, ти чу моята история — каза Лашър тъжно и избърса сълзите си като дете.

— Не се притеснявай, няма да те нарани — увери го Столов и пак се обърна към Майкъл. — Взимаме го с нас. Ще го отведем на място, където не можеш да го нараниш, нито ти, нито някоя от вашите жени. Никой не бива да разбира, че той е бил тук…

— Чакай — обади се Лашър. — Майкъл, ти ме изслуша — продължи с печален, сърцераздирателен глас. Наведе се напред, а очите му гледаха умоляващо. Сега повече отвсякога приличаше на Дюреровия Исус. — Майкъл, не можеш да ме нараниш. Не можеш да ме убиеш! Аз ли съм виновен за това, което съм? Погледни в очите ми, не можеш да го сториш.

— Ти си все същият, нали? — прошепна Майкъл.

Аарън го стисна бързо за рамото и рече:

— Няма да има никакви убийства. Ще го вземем с нас. Отиваме в Амстердам. Ще тръгна с Ерих и Норган, за да съм сигурен, че ще го отведат право в метрополията…

— Не, няма да стане — рече твърдо Майкъл.

— Майкъл — обади се Столов, — тази мистерия е твърде голяма, за да й бъде сложен край просто така, от един човек.

— Не, не е чак толкова голяма.

— Но ние още не знаем всичко — настоя Аарън. — Господи! Не осъзнаваш ли какво означава това? Майкъл, моля те, вразуми се…

— Напротив, осъзнавам много добре — отвърна Майкъл. — Роуан също. Тази мистерия е проклятие. — Обърна се към Столов. — Това е била целта ви от самото начало, нали? Не да наблюдавате, да чакате и да събирате познание, а точно онова, което холандецът е казал на Лашър — да чифтосате талтоши, да съберете женска и мъжки, за да ги размножите отново.

Ерих поклати глава.

— Няма да позволим никой да пострада и най-вече той. Искаме само да го изучим, да го изследваме.

— Лъжеш! — рече Майкъл. — Всички лъжете, ти също, Аарън. Той най-сетне успя да те омая.

— Майкъл, погледни ме — прошепна Лашър. — За да отнемеш човешки живот се изисква сериозно основание. Но да отнемеш моя живот? Ти луд ли си, та нали ще ме запратиш отново в мрака, без да ме опознаете, ще развалиш чудото! О, не, ти няма да сториш подобно нещо. Не си толкова безразсъден, толкова жесток.

— Защо ме убеждаваш? — попита Майкъл. — Не разчиташ ли на тези мъже да те опазят?

— Ти си мой баща. Помогни ми. Ела с нас в Амстердам. — После се обърна към Столов. — Вие имате жената, нали? Женски талтош. Аз не успях да намеря такава, въпреки че опитах. Но вие имате, нали?

Столов не каза нищо. Отговори му Аарън:

— Не, Лашър, нямаме женски талтош, това са измислици. Нямаше нищо подобно, но ще ти дадем подслон, не разбираш ли? Ще ти осигурим усамотение, където ще можеш да разговаряш с нас и да запишеш своята история. Ще ти помагаме с каквото можем.

Лашър му се усмихна и пак се обърна към Столов. Избърса небрежно сълзите си с дългата си красива ръка. Майкъл не откъсваше очи от него и каза на Лайтнър:

— Аарън, те убиха доктор Ларкин и доктор Фланаган в Сан Франциско. Ще прегазят всяко препятствие. Те искат талтоша, искали са го още преди петстотин години, както е казал холандецът на Ашлар! Ти беше тяхно неволно оръдие, те измамиха дори и мен. Знаеше това, когато влезе в тази стая.

— Не мога да повярвам, не мога. Столов, кажи нещо — настоя Аарън. — Норган, извикай Юри. Той е с Мона в нейната къща. Извикай го.

Норган не помръдна, но Столов се изправи бавно и каза:

— Майкъл, това ще е трудно за теб. Ти искаш отмъщение, разбирам.

— Няма да го отведеш, приятелю — рече спокойно Майкъл. — Дори не се опитвай.

— Спокойно, Столов. Нека изчакаме Юри — обади се Аарън.

— Защо, за да имате подкрепление срещу мен? Нима забрави поемата, която ти дадох.