Отпред бяха паркирани две полицейски коли със запалени светлини, а пред портата се бяха събрали хора, сред които Райън и Пиърс. Мона също бе там — по тениска и джинси. Щом я видя, изведнъж му се доплака.
Господи, защо не ме арестуват, зачуди се той. Защо не влизат в двора? Откога ли са тук? Колко време копах гроба?
Вече всичко му изглеждаше някак неясно и неразличимо.
Видя, че няма линейка, но това не означаваше нищо. Може би жена му бе умряла и вече я бяха откарали. Трябваше да иде да провери какво се е случило. Няма да им позволи да го отведат, преди да я целуне за сбогом.
Тръгна към предните стъпала.
Райън го видя и веднага заговори:
— Майкъл, слава богу, че се връщаш. Случило се е нещо непростимо. Вероятно е някакво недоразумение. Станало е веднага след като си излязъл. Обещавам ти, че няма да се повтори.
— Какво е станало? — попита Майкъл.
Мона се взираше в него с безизразно красиво лице. Очите й бяха невероятно зелени и той си спомни думите на Лашър за бижутата. Очи-бижута.
— Пълна бъркотия с охранителите и сестрите — каза Райън. — Кой знае защо всички са се прибрали у дома. Дори Хенри си е отишъл. Останал е само Аарън, който е спял горе.
Мона направи лек отрицателен жест на Майкъл, като вдигна меката си детска ръка. Беше много красива.
— Как е Роуан? — попита Майкъл. От думите на Райън бе разбрал само, че тя е още жива.
— Добре е — отвърна Райън. — Очевидно е останала сама в къщата за известно време, а вратата е била отключена. Явно някой е казал на охранителите, че вече няма нужда от тях. Някакъв свещеник от енорийската църква, но още не можем да го открием. Както и да е, на сестрите било казано, че Роуан е…
— Но тя е добре, нали?
— Работата е там, че нищо не е пипнато. Еужения е била в стаята си през цялото време, не че е имало голям смисъл от това. Нищо не се е случило. Мона и Юри заварили къщата пуста, събудили Аарън и ме повикаха.
— Разбирам — каза Майкъл.
— Не знаехме къде си. После Аарън си спомни, че си излязъл на дълга разходка. Доколкото мога да преценя, няма никакви щети. Разбира се, онези хора са уволнени и назначихме нови.
— Да, разбирам — кимна Майкъл.
Качиха се по стълбите и тръгнаха по коридора. Всичко изглеждаше нормално, червеният килим си беше на стълбището, а ориенталският — пред вратата. По пода не личеше нищо необичайно.
Майкъл погледна Мона, която стоеше зад чичо си. Джинсите й бяха много впити по тялото. Той си помисли, че цялата история на модата през двайсети век щеше да е съвсем различна, ако не съществуваше този здрав и еластичен джинсов плат, опънат по женските бедра.
— Нищо не е пипано — каза Райън. — Нищо не липсва. Не сме претърсили още цялата къща, но…
— Аз ще проверя — каза Майкъл. — Не се притеснявай.
— Удвоих охраната — рече Райън. — Назначих и още сестри. Никой няма да излиза от имота без разрешението на някой от семейството. Все пак трябва да можеш да се разходиш спокойно, без да се притесняваш, че Роуан ще остане сама.
— Да — отвърна Майкъл. — Сега ще се кача да я видя.
Тя беше облечена с нова бяла копринена нощница с дълги и тесни ръкави. Състоянието й не се беше променило — същото нежно, като че учудено лице, свити към тялото ръце. Бяха сменили и завивката — бродиран бял чаршаф, обточен с красива синя лента.
Стаята миришеше на чисто и на ароматни свещи. Имаше и голяма ваза с жълти цветя на масата, където обикновено сядаха да пишат сестрите.
— Хубави цветя — рече Майкъл.
— Беа ги донесе — отвърна Пиърс. — Каквото и да стане, Беа все ще донесе цветя. Не мисля, че Роуан е разбрала, че нещо не е наред.
— Не, не е разбрала — каза Майкъл.
Райън продължи с извиненията и с обещанията, че това няма да се случи отново. Хамилтън Мейфеър излезе от сенките и кимна леко за поздрав, а после се оттегли беззвучно, както се бе появил.
Беатрис влезе в стаята с леко прозвъняване на гривните си. Целуна Майкъл, преди той да я забележи и да долови парфюма й с дъх на жасмин, който му напомни за лятна градина. За лято. Лятото не беше много далеч.
В спалнята бе сумрачно, както винаги, горяха само свещи и малката настолна лампа. Беатрис го прегърна и го притисна към себе си.
— О, скъпи, вир-вода си.
Майкъл кимна.
— Да, вир-вода съм.
— Не се разстройвай, моля те, всичко е наред. Мона и Юри се погрижиха. Трябваше да оправим, преди да се върнеш.