Изчака малко и добави:
— Мъчно ми е за него. Ужасен съм, но направих каквото трябваше. Направих го по прости причини, ако любовта на човек към жена му и детето му може да се нарече проста причина. Но има и по-големи основания. Пък и знаех, че другите няма да могат, че той пак ще ги изкуси, ще ги спечели на своя страна. Така щеше да стане, защото той беше чиста душа. И това е най-ужасното.
След това заспа. Струваше му се, че е сънувал Англия, заснежени долини и големи катедрали. Помисли си, че може би ще сънува подобни неща известно време. Вероятно дори цял живот. Отново заваля въпреки слънцето. Беше приятно.
— Скъпа, искаш ли да ти изпея нещо? — попита той тихо, после се засмя. — Знам само около двайсет и пет стари ирландски песни. — И в този миг нервите му не издържаха или може би го прекърши споменът за лицето на Лашър, който говореше за пеещите хора, споменът за големите му невинни сини очи. Видя пак гладката черна брада и мустаците над горната му устна, детската му жизненост, полугласното му тананикане, когато искаше да им покаже каква е била мелодията.
„Господи, аз го убих“, помисли си Майкъл и потрепери.
Утро. Вече е утро, не се безпокой. Стани.
Хамилтън бе влязъл в стаята.
— Искаш ли кафе? Ще постоя малко при нея. Тя изглежда… много хубава тази сутрин.
— Тя винаги изглежда хубава — отвърна той. — Благодаря ти, ще сляза долу за малко.
Майкъл излезе и тръгна по стълбите.
Цялата къща бе светла, а дъждът проблясваше по чистите стъкла на прозорците.
Още надушваше миризмата на огъня, който Мона бе запалила в камината в спалнята, за да изгори дрехите му. Прииска му се и той да запали огън в голямата камина в салона и да изпие кафето си там, докато слънцето и пламъците стоплят плътта му. Прекоси салона до първата камина, любимата му, с резбованите в мрамора цветя. Седна по турски на земята и се облегна на камъка. Нямаше сили да приготвя кафе, нито пък да носи дърва и съчки. Не знаеше кой е в къщата в момента. Не знаеше и какво ще прави.
Затвори очи. Мъртъв, той е мъртъв, ти го уби. Свърши се. Предната врата се отвори и затвори. Аарън влезе в стаята. В първия миг не забеляза Майкъл, а после се сепна при вида му.
Беше гладко избръснат и носеше бледосиво вълнено сако, чиста бяла риза и вратовръзка. Гъстата му бяла коса беше сресана красиво, а очите му изглеждаха отпочинали и ясни.
— Знам, че никога няма да ми простиш — каза Майкъл, — но трябваше да го направя. Трябваше. Всъщност това бе истинската причина за присъствието ми тук.
— О, не се притеснявай за това — каза Аарън успокояващо. — Дори не мисли за него. Изхвърли го от ума си изцяло. Аз просто — не можах да ти помогна. Не можех да го сторя.
— Защо? Заради мистерията около това същество или ти дожаля за него, или пък го обичаш?
Аарън се замисли. Озърна се наоколо, като че да се увери, че са сами, пристъпи бавно напред и седна на креслото със заострената облегалка.
— Да ти кажа честно, не знам — отвърна той и погледна печално Майкъл. — Просто не можех да го убия. — Гласът му стана толкова тих, че едва се чуваше. — Не можех.
— Ами орденът? Какво ще стане с тях?
— За ордена вече не знам какво да предполагам. Получих съобщение да се обадя в Амстердам и в Лондон, да се върна. Но няма да ида. Юри ще разбере какво става. Той тръгна тази сутрин. Едва се откъсна от Мона, но се налагаше. Обеща да ни се обажда всяка вечер. Така е запленен от нея, че само тази мисия успя да го накара да замине. Ще се опита да се срещне със Старшите, решен е да разбере какво се случва в действителност, дали Столов и Норган са изпратени да отведат онова същество, и ако е така, Старшите ли стоят зад действията им.
— А ти какво мислиш, по-скоро какви са подозренията ти?
— Честно да ти кажа, не зная. Понякога си мисля, че съм прекарал целия си живот като инструмент в ръцете на други, че те скоро ще дойдат и ще приключат с мен, както стана с двамата лекари. Тогава ти не бива да се намесваш. Не можеш да сториш нищо. Досега смятах ордена за група стари изследователи, които събират ценна информация. Никога не съм мислил, че той има някаква окултна цел! Не бих могъл да го предположа. Смятах, че Столов и Норган сами са решили да размножават това същество. Мислех, че когато са се добрали до медицинската информация, някак са се поддали на изкушението, както стана и с Роуан. Искали са да видят чудото. Сигурно са се чувствали точно като нея, когато отведе съществото от тази къща. „Учените само ще подхранят злото, учените ще го възвисят високо.“