Выбрать главу

— Да, вероятно. Просто са се натъкнали на опасно и невероятно откритие и са решили да предадат доверието на останалите. Излъгали са Старшите.

— Не зная. Вече не участвам във всичко това. Каквото и да става, аз няма да разбера.

— Ами Юри? Могат ли да го наранят?

Аарън въздъхна.

— Казаха, че ще го приемат обратно. Той не се страхува, това е сигурно. Отиде в Лондон да се срещне с тях. Мисля, че може да се грижи сам за себе си.

Майкъл си спомни за Юри, за краткото им познанство. Видя цяла поредица от мимолетни образи, които до един оставяха впечатление за невинност, упоритост и сила.

— Не се тревожа много за него най-вече заради Мона — продължи Аарън. — Той иска да се върне при нея, затова ще е много предпазлив.

Майкъл се усмихна и кимна.

— Да, звучи логично.

— Надявам се, че ще открие отговора. В момента е обсебен от тази загадка — какво стана с ордена, със Старшите, каква е била целта на всичко това. Но после може би Мона ще го спаси така, както Беатрис спаси мен. Странно, нали? Що за мощ притежава това семейство. Мощ, която обаче няма нищо общо с… него.

— А няма ли някой да дойде да търси Столов и Норган?

— Не. Казах ти, забрави за тях. Юри ще се погрижи. Няма никакви доказателства, че са били в къщата. Никой няма да ги търси, нито ще разпитва. Ще видиш.

— Изглеждаш много облекчен, но не и щастлив — отбеляза Майкъл.

— Е, мисля, че е малко рано да съм щастлив — тихо рече Аарън. — Но определено съм по-добре отпреди. — Замисли се за момент. — Не съм готов да се откажа от онова, в което съм вярвал цял живот, само защото двама мъже са вършили зло.

— Но нали и Лашър го каза — настоя Майкъл. — Каза, че това е истинската цел на ордена.

— Да, но това е било много, много отдавна. Било е в друго време, когато хората са вярвали в неща, в които днес никой не вярва.

— Да, предполагам, че е така.

Аарън въздъхна и сви рамене.

— Юри ще разбере всичко и ще се върне при нас.

— Ти май наистина не се притесняваш, че могат да го наранят. Ако се окажат лоши момчета, разбира се.

— Не — отвърна Аарън. — Не мисля, че ще направят подобно нещо. Все пак ги познавам… донякъде… след всички тези години.

Майкъл замълча.

— Пък и знам, че вече не съм един от тях — продължи Аарън. — Сега моят дом е тук. Ще остана с Беа и моето семейство. А за останалото… за Таламаска, за тайните, за целите й… Не знам. Не ме интересува. Май спря да ми пука още по Коледа, когато Роуан изгуби първия рунд в тази битка. А съвсем спря да ме интересува, когато я видях бледа като смъртник на носилката. Орденът вече не е мой проблем. Нямам нищо общо с него.

— А защо не се обади в полицията за Столов и Норган?

Аарън изглеждаше изненадан.

— Знаеш защо. Дължа ти поне това, не мислиш ли? Как да ти помогна иначе. Пък и Мона и Юри взеха нещата в свои ръце. Аз бях твърде объркан. Направихме най-простото нещо. Както винаги — най-простото нещо.

— Най-простото нещо?

— Да, онова, което ти стори с Лашър. Най-простото нещо.

Майкъл не отговори.

— Но остава да се свърши още много — рече Аарън. — Семейството още не е наясно, че вече е в безопасност, но скоро ще разбере. Ще настъпят някои промени, когато хората осъзнаят, че всичко е приключило, че вече могат да отворят капаците и да пуснат слънцето.

— Да, така е.

— Ще извикаме лекари за Роуан, ще направим всичко по силите си. Мислех да взема една касета с много хубав канон. Беа каза, че Роуан го обича. Веднъж го пуснали, когато била у тях. У Беа. Всъщност по-точно „у нас“.

— А вярваш ли на всичко, което ни разказа Лашър — за талтошите, за легендите, за малките хора?

— И да, и не — отвърна Аарън, замисли се за момент и добави: — Не искам никакви мистерии вече. — Изглеждаше някак изненадан от собственото си спокойствие. — Искам да бъда със семейството си, искам Деидре да ми прости, че не й помогнах, Роуан да ми прости, че позволих това да й се случи. Искам и ти да ми простиш, задето допуснах да бъдеш наранен и оставих цялото бреме на твоите плещи. А после искам да забравя.

— Значи семейството победи. Жулиен победи — рече Майкъл.

— Ти победи — отбеляза Аарън. — А Мона тепърва ще побеждава — добави с усмивка. — Каква дъщеря може да ти бъде само. Мисля, че трябва да ида до Амелия стрийт да я видя. Тя каза, че е толкова влюбена в Юри, че ако не й се обади до полунощ, ще полудее! Щяла да полудее като Офелия. Трябва да видя и Вивиан, и Древната Евелин. Искаш ли да дойдеш с мен? Много е хубаво да се разхождаш по булеварда. Не е далеч, само на десет пресечки.