— Трябва да ги има.
— Но Роуан спомена нещо за външен фактор. Тя каза, че бащата е нормален, че го обича. Той бил неин съпруг. Даже се разстрои и прекъсна разговора. Каза ми да се свържа със семейството за пари и после затвори. И до днес не съм сигурен дали някой не я прекъсна.
— О, сещам се кой е този човек! Разбира се, всички говореха само за него. Това е мъжът, когото Роуан е спасила в морето.
— Точно така, Майкъл Къри.
— Да, Къри. Човекът, който се върна от смъртта със свръхестествената дарба в ръцете си. О, как искахме да му направим някои изследвания. Дори се опитах да се обадя на Роуан да поговорим за това. Видях статиите за него във вестниците.
— Да. За него става дума.
— Той замина за Ню Орлиънс с Роуан.
— Може да се каже.
— Ожениха се.
— Определено.
— Свръхестествена дарба. Не разбираш ли какво означава това?
— Да, знам, че Роуан също притежаваше подобна. Винаги съм смятал, че е велик хирург, но другите настояваха, че има лечителска дарба и диагностично сетиво, или Господ знае какво. Та какво означава това?
— Забрави глупостите за магии и прочие. Говоря за генетичните маркери. Тези психически способности могат да бъдат такъв маркер. Те могат да се появят при наличието на деветдесет и две хромозоми. О, това е като въпроса за яйцето и кокошката. Господи, само да имахме някакви данни за родителите на тези двамата! Виж, ще трябва да накараш роднините да се подложат на няколко изследвания.
— Трудна работа. Те са наясно с генетичните проучвания на амишите. Чували са за изследвания и на мормоните в Солт Лейк. Знаят какво означава Ефектът на основателите, и не са много горди с кръвосмешенията. Напротив, те като че са повод за семейни шеги и голямо неудобство. Но продължават да го правят. Братовчеди се женят помежду си, също като в семейство Уилкс в „Отнесени от вихъра“.
— Те трябва да сътрудничат. Много е важно. Чудя се дали това проклето нещо не е прескочило едно поколение. Искам да кажа… тази възможност направо ме смайва. А можем ли да получим картоните на съпруга още сега?
— Ще ги помоля. Винаги е добре да се подходи учтиво. Но те са в тукашната болница и нищо не те спира да вдигнеш телефона и да ги изискаш. Къри им е позволил да го изследват, искал е да знае каква е тази дарба. Вероятно и на теб щеше да позволи, стига да го беше поискал. Пресата го принуди да се покрие. Постоянно виждал образи и разбирал разни неща за хората. Мисля, че накрая се принудил да носи ръкавици, за да спре всичко това.
— Да, да, знам историята — каза Мич. Спря, усмихна се за миг и отвори едно чекмедже на бюрото си, извади оттам голям жълт бележник, покрит с драсканици, и измъкна химикалка от джоба си. Започна да драска нещо неразбираемо, бележка до самия него. Помърмори известно време и се прокашля, за да изчисти гърлото си.
Ларк чакаше, но след малко стана ясно, че Мич се е отнесъл напълно. Наложи се да го върне към действителността.
— Роуан каза нещо за вмешателство при раждането на това същество. Вероятно химическо или термално. Не можа да обясни за какво става дума.
— Ами — започна Мич, без да спира да драска и да прокарва пръсти през рошавата си коса. — Явно е имало някаква термична активност, а химична, със сигурност. По онези парцали има и друга течност. Много течност. Прилича на коластра, нали се сещаш, веществото, което потича преди кърмата. Само че тази е по-различна. По-гъста, по-киселинна, пълна с хранителни вещества като млякото, но с уникален състав. С повече лактаза. Но да се върнем на твоя въпрос, да, имало е вмешателство, но е трудно да се каже откъде е дошло.
— Може ли да е било нещо паранормално?
— Този разговор е поверителен, нали? Нали няма да хукнеш към „Нешънъл Инкуайърър“ след това? Разбира се, че може да е било паранормално. Знаеш не по-зле от мен, че можем да измерим топлината, излъчваща се от човешките длани, които притежават така наречените лечителски способности. Да, може да е паранормално. Господи, Ларк, трябва да намеря Роуан и това същество. Трябва. Не мога просто да си седя тук и да…
— Но точно това ще направиш. Ще си седиш тук и ще изследваш пробите. Ще продължиш с клонирането на ДНК-то и с анализа на всеки детайл. А аз ще ти се обадя утре от Ню Орлиънс, за да ти кажа, че Майкъл е позволил да изследваш кръвта му.
Ларк се надигна и стисна здраво дръжката на куфарчето си.
— Чакай малко, нали каза нещо за Ню Йорк, че там има още материал.