Дори сега, в това тихо, безопасно място, тя не можа да го произнесе. Нещо я спираше, сякаш ръка стискаше гърлото й. Може би имаше нещо общо със странната комбинация от жестокост и закрила, които Карлота винаги бе проявявала към нея. Историята на Таламаска твърдеше, че Анта е била блъсната през таванския прозорец, че окото й е било изтръгнато. Господи? Карлота не бе способна на подобно нещо.
Джифорд не се изненада, че съпругът й се поколеба, преди да отговори. Тя самата бе изумена от себе си. Настъпилата тишината се изправи като стена пред нея, в такива моменти тя разбираше ужасната самота на своя брак.
— Наистина ли вярваш в това, Джифорд? От дъното на душата си ли вярваш в това, любима?
Тя не отговори. Не можеше. Чувстваше се твърде съсипана. Спореха цял живот. Ще има ли буря, или ще е слънчево, дали някой непознат няма да изнасили Мона, докато скита сама нощем по Сейнт Чарлз авеню, дали данъците пак ще се вдигнат, дали Кастро ще бъде свален, дали има призраци, дали наистина са съществували вещиците Мейфеър, дали някой може да говори с мъртвите, защо мъртвите се държат така странно и какво, по дяволите, искат, дали маслото е здравословно, както и червеното месо, може ли възрастен човек да усвоява добре прясното мляко, и т.н. и т.н., до безкрайност.
— Да, Райън — каза тя тъжно, почти рязко. — Вярвам в това. Но разбери, вярвам го, защото го виждам. Винаги съм го виждала. А ти така и не можа.
Не, беше използвала неточната дума. „Не можа“. Сбърка. Чу тихата му въздишка, с която той се отдръпна от нея, от възможността за доверие или вяра. Отдръпна се в своята добре подредена вселена, където призраци не съществуват, вещиците Мейфеър са просто една фамилна легенда, забавна и приятна като всички тези стари къщи, като огромните сметки, бижутата и златните монети в сейфовете на банките. Приятна и забавна като сватбата на Кланси Мейфеър и Пиърс Мейфеър, която всъщност изобщо не биваше да се състои, тъй като двамата — също като Алисия и Патрик — произхождаха от Жулиен. Но какъв смисъл имаше да му казва всичко това? Какъв смисъл? Тук нямаше размяна на мнения, нито на идеи, тук нямаше доверие.
Но пък имаше любов, помисли си тя. Имаше любов и някаква форма на уважение. Тя не зависеше от никого така, както зависеше от Райън. Затова каза, както винаги:
— Обичам те, скъпи мой. — Прекрасно бе да изрече тази реплика на Ингрид Бергман така искрено, от сърце. — Наистина те обичам.
Щастливка си, Джифорд.
— Джифорд… — Тишина в другия край на линията. Адвокатът мислеше, мъжът със сребристата коса и сините очи, който се тревожеше и за нея, и за цялото семейство. Защо да вярва в призраци? Призраците не се опитваха да оспорват завещания, нито те даваха под съд, не те заплашваха с вътрешно разследване, нямаше да ти представят сметката за обяд…
— Какво, скъпи? — попита тя тихо.
— Ако наистина вярваш в това, ако наистина вярваш в това, което току-що ми каза… ако този дух наистина е преминал… и къщата е празна… тогава защо не дойде? Защо не дойде днес там?
— Онова същество е отвело Роуан — каза тя ядосана. — Но историята не свършва дотук, Райън! — Внезапно се изправи и седна на дивана. И последната частица търпение и добра воля, които изпитваше към съпруга си, се разтвориха, както винаги, в нищото. Той си оставаше същият отегчителен и невъзможен човек, който бе съсипал живота й. Да, това бе истината. Да, обичаше го. Да, онзи призрак наистина бе преминал. — Райън, нима не усещаш нищо в онази къща? Съвсем нищо ли? Не е свършило, това е само началото! Трябва да намерим Роуан!
— Ще дойда да те прибера сутринта — каза той. Беше бесен. Нейният гняв бе събудил неговия, но все пак се опитваше да се сдържа. — Искам да дойда и да те откарам у дома.
— Добре — рече тя. — И аз искам. — Чу молбата в гласа си, молбата, която означаваше капитулация.
Само че беше доволна, задето бе събрала кураж да изрече поне частица от онова, което знаеше за „мъжа“, че така, просто за протокола, бе изрекла своята дума, а той можеше да спори с нея, да я победи, да я критикува до смърт, но по-късно. Утре.
— Джифорд, Джифорд — занарежда тихо Райън. — Тръгвам. Ще съм при теб, преди да си се събудила.
Изведнъж тя се почувства много слаба, неестествено неспособна да помръдне, докато той не дойде, докато не го види да пристъпва прага.