— Аха!
— Мисля, че и двамата се държахме ужасно! — Мат нежно повдигна брадичката й. Ингрид почувства, че трепери цялата от докосването му. Той беше помогнал. Беше притиснал полицаите да търсят нови и конкретни доказателства. Той й беше повярвал, вярваше в нея. — Искам да кажа… Отдавна те харесвам, Ингрид! Дори прочетох всички ония ужасни книги, които ти нарочно ми пробутваше. Не мислиш ли, че ние можем…
Сега беше ред на Ингрид да докосне ласкаво лицето му. И по средата на партито и пред очите на всички поканени, тя го целуна.
Мат се усмихна.
— Не зная какво ми стана — изнервяйки се, пророни тя.
Мат хвана ръката й и я задържа.
— Не зная коя си ти, Ингрид Бошан, вещица ли си или не си, но се надявам, че ще се съгласиш да излезеш с мен на среща!
Тогава я целуна той и сред тези първи целувки Ингрид успя да прошепне:
— Да, съгласна съм.
Не знаеше какво ще й донесе бъдещето. Никога преди не е била влюбена, още повече в обикновен смъртен мъж. Но сега просто не искаше да го пропусне. Остави това да се случи, казваше Фрея, а след това му се наслаждавай.
Епилог
Смяната й свърши в полунощ и Фрея излезе на паркинга. Ровеше в чантата си за ключовете, когато една ръка се протегна от тъмнината и я хвана здраво за китката. Канеше се да изпищи, но когато видя кой я държи, от устните й не излезе звук.
Не вярваше на очите си!
Младежът излезе от сянката и сложи пръсти върху устните си. Беше златокос и прекрасен като слънцето. Гледаше към него и все едно виждаше себе си в огледалото.
— Фрир? — прошепна тя. — Наистина ли си ти? — Фрея все още невярващо гледаше своя брат близнак. — Ти се върна! Господи, мама ще полудее от радост! — Посегна да го прегърне, но нещо в измъченото му лице й подсказа, че поне засега това не е добра идея.
— Не! — предупреди я той. — Никой не трябва да знае, че съм тук. Иначе няма да съм в състояние да си отмъстя.
— Да си отмъстиш? За какво говориш?
— Бях измамен. В деня, когато се разруши мостът отидох там, но той вече беше паднал. Някой друг, много по-могъщ от мен го беше разрушил. — Лицето на Фрир се напрегна и потъмня. — Фрея, ако ме обичаш, помогни ми да намеря онзи, който е виновен за всичко. Онзи, който разруши Бофрир и който ме обрече на забрава в Необятното.
— Ако имаш предвид Локи, той изчезна. Но съм сигурна, че валкириите ще го намерят.
— Не, Локи е просто един глупак. Нямам нищо против него. Аз търся Балдер. В този свят той е известен като Килиан Гарднър. Той беше този, който разруши моста и прие силата на Бофрир, а остави мен да накажат като виновен. Помогни ми да го убия, Фрея! Ако ме обичаш, трябва да ми помогнеш да го унищожа!