Съпругът й беше добър и грижлив мъж, нейната опора и стабилност. Но не можа да им помогне по време на кризата и това тя никога не му прости. Разбира се, той не беше виновен за настъпилата истерия и кръвопролитие, но и не попречи на Съвета да ги осъди, когато нещата се успокоиха. Бедните й момичета! Тя никога нямаше да забрави безжизнените им тела, едва забележими в полумрака. Не, никога нямаше да можеше да го забрави! После те се върнаха при нея, но не свободни и невредими — бяха като птици с подрязани крила. И тогава Джоана не можа да открие в сърцето си дори едно съвсем малко ъгълче за него.
— Нали така, Гили? — попита Джоана, обръщайки се към домашния си любимец, враната Гилбърт. Тя бе посветена в мислите й, кацнала върху стенния часовник с махало. Гили разпери крила и протягайки дългата си черна шия, погледна през прозореца. Джоана проследи погледа й. Видя онова, което Гили се опитваше да й покаже и изтърва валяка в боята. Пръските се разпиляха по пода и в опита си да ги изтрие с градинските си галоши, тя само успя още повече да размаже капките.
Враната нетърпеливо изграчи.
— Добре, добре, ей сега ще сляза и ще проверя какво става — каза Джоана, излизайки през задната врата и тръгвайки към дюните. Разбира се, те бяха тук — три мъртви птици. Изглежда, бяха се удавили. Перата им бяха разрошени и мокри, а около ноктите им кожата изглеждаше като изгорена. Върху гладкия пясък телата им бяха оформили грозен кръст.
Джоана дълго ги гледа. Колко жалко! И колко безсмислено! А са красиви птици, грабливи птици с бели гърди и абаносови клюнове. Орли рибари. Това беше естествената им среда и на остров Гарднър, направо на брега гнездеше цяла колония. Птиците бяха опасни създания и истински хищници, но също толкова лесно уязвими, като всички останали диви животни, оцеляващи под натиска на цивилизацията.
Също като нейните дъщери, Джоана се бореше да остане в рамките на ограниченията. Бяха се съгласили със Забраната в замяна на запазване на безсмъртието си. Съветът отне вълшебните им пръчки и голяма част от книгите им, изгори летящите метли и конфискува котлите им. Като допълнение, Съветът им отне възможността да бъдат самите себе си, задължавайки ги да не използват магическите си способности в света на хората. Но с магия или без, за тях трите така и не се намери сигурно място.
Джоана изкопа с ръце дупка във влажния пясък и внимателно погреба мъртвите птици. А трябваше само да бъдат произнесени няколко думи от правилното заклинание и птиците щяха отново да оживеят. За съжаление, ако се беше опитала да използва дори частица от удивителния си дар, не се знаеше чий живот би отнел тогава Съветът, за да възстанови нарушения баланс.
Когато се върна в къщата, поклати глава при вида на кухнята. Навсякъде имаше разхвърляни мръсни чинии. Момичетата бяха придобили навик да използват чистите чинии и прибори до последния, само и само да не включват миялната машина. Така че върху мивката и плота имаше камара мръсни чинии и използвани антични чаши. Бюфетът беше почти празен. Ако продължаваха така, следващото нещо, от което щяха да се хранят, оставаха подносите. Не, такова поведение определено не беше приемливо. От Фрея, разбира се, можеше да се очаква всичко. Тя беше привикнала към хаоса и безпорядъка. Но Ингрид винаги е била безупречна. Не само на работното й място, а и в цялата библиотека цари чистота. Макар че това не можеше да се твърди за домакинските й умения. Джоана беше възпитала момичетата си да бъдат очарователни и интересни във всяко едно отношение. Всяка от тях беше с толкова силен характер, колкото силна беше магията й, което обаче изобщо не се отнасяше за домакинските им умения.
И разбира се, като тяхна майка тя също имаше вина. Можеше да прекара сутринта в чистене и прибиране на кухнята, а не да пребоядисва за пореден път стените в гостната. Впрочем, Джоана с удоволствие се занимаваше с всякакви малки и незначителни ремонти и преподреждаше къщата, но не можеше да търпи ежедневната рутина, удържаща всичко в стандартните рамки. Примиряваше се единствено с хигиенните норми. Видя Зигфрид, любимия черен котарак на Фрея, да се промушва в специално изрязания отвор на вратата.
— Надяваш се, че момичетата са поканили тук много мишки, нали? — усмихна му се тя, вдигна Зигфрид на ръце и започна да гали меката му козина. — Много съжалявам, но това няма да стане liebchen4.
„Поради липсата на вълшебна пръчка къщата просто е загубена“, помисли си Джоана. Ако можеше да използва магия в къщата, нямаше да има нужда от миялна машина. На вратата се позвъни. Изтри ръце в дънките си и забърза към нея. Отвори бавно и с усмивка каза: