— Грациела Алварез?
— Si5 — усмихна се в отговор дребната тъмнокоса жена, стояща на вратата, хванала за ръката малко момче.
— Bueno6! Влизайте, влизайте — зарадва се Джоана, като буквално ги вмъкна в наполовина боядисаната гостна. — Благодаря, че дойдохте толкова рано. Както виждате, наистина имаме нужда от помощ — и тя се огледа така, сякаш виждаше къщата за първи път. По ъглите се бяха събрали кълба от прах, до стълбата имаше множество торби, пълни с дрехи за пране, а огледалата бяха толкова прашни, че в тях не можеше да видиш дори собственото си отражение.
Агенцията бе дала на Алварез чудесни препоръки. Грациела трябваше да се грижи за домакинството, докато нейният съпруг Хектор — за къщата. Това включваше басейна, лехите и цветята в градината, както и покрива. Грациела обясни, че Хектор трябва да довърши някаква работа в града и следобед ще бъде тук. Семейство Алварез беше пренесло вещите си в къщата, намираща се в далечния ъгъл на градината.
Джоана кимна, изслушвайки Грациела и накланяйки се към детето попита:
— А кое е това ангелче? — и тя го погъделичка по коремчето. Момченцето отскочи със смях, като радостно запляска с ръце.
— Това е Тайлър — Грациела подтикна детето да говори.
— Аз съм на четири години — и поклащайки се от пети на пръсти, продължи — Четири. Четири. Четири. Четири.
— Чудесно! — Джоана веднага си спомни своето малко момченце. Ех, беше толкова отдавна! Дали ще го види някога!
Върху тениската на Тайлър, изцапана с разноцветни петна, стоеше Мики Маус. Очите на детето бяха ясни и весели. Когато Джоана опита да хване ръката му, той изплашено се отдръпна, но след това позволи да го погали по главата.
— Много се радвам да се запозная с теб, Тайлър Алварез. Аз съм Джоана Бошан. Не искаш ли, докато майка ти оправя багажа, да се поразходим до плажа?
Тайлър прекара следобеда бягайки наоколо, докато Джоана го гледаше неотстъпно. От време на време момченцето поглеждаше през рамо, за да се увери, че тя още е там. Тайлър като че ли бързо се отпусна в присъствието на Джоана, което бе забелязано и от майка му, преди да го пусне на разходка с нея. Когато се умори от бягане, заедно събраха морски раковини. Джоана намери една съвършено оформена раковина и момченцето веднага я доближи до ухото си. Тайлър се смееше на звуците, които тя издаваше, като с това предизвикваше и нейната усмивка. Само че през цялото време се чувстваше неспокойна, дори в присъствието на малкия си приятел. Дори и в този момент усещаше някакво пулсиране.
Имаше нещо, което не беше както трябва при мъртвите птици на брега от тази сутрин. Онези, които тя погреба в пясъка недалеч оттук. Усещаше го с връхчетата на пръстите си.
Беше ли това заплаха? Или предупреждение? За какво? И от кого?
Глава четвърта
Във всяко дребно нещо има магия
Преди да се сдобие миналата есен с къдрокосата барманка, бар „Норт Ин“ беше заспало място с вид на занемарена кръчма, в която местните жители обичаха да се събират. Те спокойно си обменяха клюки помежду си, без да се притесняват, че трябва да се бият за свободен стол с подпийнали клиенти. Възпоменателният ден на падналите във войните официално отбелязваше настъпването на лятото и дори в малкоизвестният Норт Хемптън започваше поток от туристи, които просто се изсипваха в Ийст Енд. Това наложи откриването на нови заведения, които да ги поемат и обслужат. Но не и бар „Норт Ин“ с неговите силни, но евтини питиета и с прекрасна гледка към океана. Много от посетителите му идваха само заради нея.
Как само се промениха нещата! От миналата есен той просто не можеше да бъде наречен тихо и спокойно място, защото буквално се цепеше по шевовете от постоянния шум. Джубоксът не спираше и от него се носеше музика, изпълнявана от истински рок звезди — още един изчезнал вид от новата ера. Мъже в тесни панталони, които пееха за страстната любов към цените, дрогата, алкохола, както и всякакви други безумства — от целулоидната пародия до TV-реалити шоутата. Сега старата гвардия се бе пренасочила към рап музиката. Единствения жанр, който се ползваше с благосклонността на аудиторията, обхващаща всички възрасти. Момчетата с китари се впуснаха да съчиняват унили и толкова емоционални песни, на които дори не можеше да се танцува.
Фрея харесваше рапа и от време на време се наслаждаваше на саундтраковете на последните гангстерски филми, но в бар „Норт Ин“ предпочиташе класиката. Британците — „Секс Пистълс“, „Клаш“. Рок оперите на 70-те — „Куин“, „Йес“, ранния „Дженезис“ (при Питер Гейбриъл, а не, в каквато дразнеща ухото се превърна после, при Фил Колинс). Метал — „Лед Цепелин“, „Дийп Пърпъл“, „Металика“. Рок групи, като „АС/DC“ и „Деф Лепърд“. Слушаше Мотли Крю, ако се чувстваше дори и мъничко в иронично настроение. Откакто Фрея започна да работи в бар „Норт Ин“, там винаги оглушително дрънчаха ударни и звънтяха китари, които не позволяваха на клиентите да се задържат по масите, а ги подканваха да напълнят дансинга. А колкото до напитките, които приготвяше Фрея, то музика беше без значение.